Галерия
Луковични цветя за пролетен цъфтеж

Луковични цветя за пролетен цъфтеж

Публикувано от на

Последна промяна на 17 октомври 2013г.

Луковичните цветя, засадени правилно и навреме, са едни от най-малко взискателните в градината, при това цветовете и листата им допринасят много за красотата в дома и градината. Нищо не може да смекчи зимата така, както засадените от нас луковици, растящи под снега и готови да разцъфнат в прекрасни цветове при първите пролетни лъчи. Може дори да форсирате луковиците в съдове в дома и да се радвате на прекрасни ароматни цветове когато зимата е към своя край.

Основни луковици

 

Някои от най-известните растения илюстрират добре различните типове луковици.
Различните типове луковици

- Истинските луковици са на вид като лук с концентрични слоеве.

 

 

- Лалета, лилиумите и нарцисите се състоят от луковица, корени и стебло с листа и цветни пъпки.

 

 

- Луковиците на минзухарите, гладиолите и фрезиите са с твърдо вертикално стебло и пъпки най-горе от които се развиват цветовете и листата. Луковиците умират всяко лято и на следващата година се развиват от детки (2,3 и повече на брой).

 

- Далиите имат грудкоподобни корени. Пъпките са разположени на повърхността или малко над нея.

 

 

- Грудките на каладиумите са с уголемето стебло вместо корени.

 

 

 

- Ирисите и каната имат коренище (ризом) и дебело хоризонтално стебло на или непосредствено под повърхността.

 

 

 

- Грудките са странно изглеждащите луковици на глоксинията, анемонето, ранункулуса и грудковата бегония с една или повече пъпки (оченца) от горната страна и корени от долната. Често е трудно да се определи коя е горната или долна страна освен когато вече няма пъпки (оченца).




По-нататък в статията за простота ще наричаме всички гореизброени луковици.
Луковиците могат да издържат на отрицателни температури или не. По-нежните от тях не могат да понесат отрицателните зимни температури и зимуват на закрито при положителни температури (фрезиите). Луковиците, които издържат отрицателни температури могат спокойно да зимуват на открито в градината (минзухарите).

Движещата сила за цъфтежа на луковичните

Движещата сила за цъфтежа на луковичнитеДокато семената на цветята осигуряват храна само докато покълнелото растение намери влага и хранителни вещества, луковиците съдържат всички хранителни вещества за цъфтежа на растението. Едва след това хлорофила в листата, корените и хранителните вещества в почвата осигуряват възстановяване на луковицата и тя се подготвя за следващия цикъл на цъфтеж. Премахването на част или изцяло на листата след цъфтежа могат значително да попречат на възстановяването на луковицата и дори да доведат до загиване на растението.

Листата на растението и красотата в градината можете да запазите като вържете листата. Листата на нарцисите могат да се вържат на възел. Намалете листната маса на Ириса за да го оформите когато започне да изглежда "висящ на парцали" след цъфтежа. Заобиколете прекъфтелите луковични с други цъфтящи цветя, които ще скрият листата на луковичните докате те увяхнат.

При пролетните луковици, засадете едногодишни растения с плитки корени като петуния, кученце или вербена внимателно между листата на луковичните дори още преди да са цъфнали. Едногодишните ще пораснат бавно и нямат да отнемат от красотата на луковичните, а след това ще скрият листата им с цветове.

Луковичните в гориста местност или на поляна

Луковичните в гориста местност или на полянаМожете да засадите луковици дори в гориста местност сред почвопокривни растения. Пролетните луковици, особенно нарциса, се чувстват добре сред бръшлян и Зеленика / Vinca major, Vinca minor в гориста местност и ще разцъфти там преди дърветата да са се разлистили така, че да го засенчат. В същото време за тях ще има достатъчно светлина за да може луковицата да се възстанови за следващия цъфтеж. Африканският ирис, каната, лилиумите и Монбретия / Montbretia (Crocosmia) могат да растата в южните и югозападни райони на САЩ, но те са по-високи и могат да засенчат почвопокривните растения около тях.

Избор за садене навън

Повечето луковични обичат силно слънце или шарена сянка. Ако дренажа не е добър има сериозна опасност от загниване на луковицата. Садете луковиците в градината на места, видими отвътре, както и покрай алеите.

Идеалното място за пролетните луковици е близо до южното изложение на стени, които ще ги предпазят от северните и западни студени ветрове. Много луковични избиват над почвата още януари и февруари и последващи застудявания и дори снеговалеж няма да им навредят. Чувствителни на студ са пъпките, но те все още са едва забележими.

По колко луковици да садим?

Луковичните седят много добре в градината, когато са засадени в групи по видове и цветове. Садете големите луковични като лалета и нарциси на групи от по 5 до 25, а малките като минзухари в групи от минимум 13.

Избирайки различни видове от кукуряк и кокичета до нарциси, лалета, ириси, лилиуми, кана, далии и минзухари, можете да имате красиви луковични, отрупани с цветове от късната зима до лятото. Купувайте големи и твърди луковици, да не са прекалено люспести и без дефекти. Избягвайте и луковици с покарали листа - те може и да не се развият директно в градината. Не е задължително луковиците да са много големи, но все пак не купувайте такива с прекалено малки за съответния вид размери.
Садете колкото се може по-бързо след покупката им.

Есенни луковици за цветя през пролетта

Пролетно цъфтящите луковични като лалета, нарциси и зюмбюли се садят през есента - нарцисите и малките луковични като минзухарите се садят ранна есен (септември) - Лалетата и лилиумите се садят по-късно - докато почвата все още подлежи на обработка. Есенните луковици се садят в специално оформени легла в почви с много добри дренажни свойства. Много добра почвена смес е глинеста почва с пясък и перлит.
Лалетата се садят на по-дълбоко от показаното на графиките ако почвата е лека и мястото им е постоянно (в градината).
Има два метода на садене. Можете да изкопаете цялото място до нивото на садене на всички луковици. Това е по-лесно когато садите навън. Бихте могли разбира се и да оформите дупки за всяка луковица.
За луковиците, които не са показани на графиката, основното правило е дълбочината да е такава, че растоянието от върха на луковицата до повърхността да е 2-3 пъти по-големия диаметър на луковицата при по-големите луковици и 3 до 4 пъти диаметъра при по-малките.
Разстоянието между луковиците е 1-1,5 до 2 пъти дълбочината на засаждане при големите луковици и 2 до 3 пъти дълбочината при по-малките. Садете по-дълбоко в песъчливи почви и по-плитко при глинести почви.
Дълбочина на засаждане за пролетно цъфтящите луковични (есенни луковици) (виж графиката долу)
Луковичните в гориста местност или на поляна
Украсете Вашата градина и дом с луковични цветя

Дълбочина на засаждане за лятно цъфтящите луковични и грудкови (пролетни луковици) (виж графиката горе)

Подхранване

Както всяко едно растение така и луковичните обичат почви, богати на хумус като торо- или торфо- почвени смески, които задържат достатъчно количество влага, но не и да подгизват. В началото луковиците имат достатъчно хранителни запаси, но е много добра идея на дъното на леглото (дупката), което сте изкопали за всяка луковица да сложите по малко добре угнил оборски тор.

Принципно торене се извършва веднъж в началото на пролетта и веднъж при появата на първите цветове без да броим добре угнилия оборски тор, които сте положили в основата на засадените от Вас луковици. При по-бедни почви е добре да се направи още едно торене след това. На пазара се намират и торове, с които след появата на първите листа над почвата може да се тори през седмица с указаните на опаковката дози.

Грижи

• Полейте почвата добре след засаждането и веднъж преди зимните студове. Луковичните също така обичат честите поливания от времето на цъфтежа до изсъхването на листата.

• Никога не пензирайте стеблата с пъпки както правите това често с едногодишните цъфтящи. След прецъфтяване, отрежете цветовете, освен ако не желаете семена. Оставете листата да пожълтеят и опадат сами и никога не ги режете, докато са зелени.

• Едно от най-добрите неща, които можете да направите за засадените навън луковични е да поставите листа, слама или друг лек материал върху тях с дебелина около 5 см. след като почвата замръзне. Това ще предпази почвата от постоянно замръзване и размръзяване през зимния период.

• Така положената слама или листа премахнете напролет за да позволите на слънцето да стопли почвата и да активизира растежа на стеблата. Сламата също така пречи на бурените да прораснат, както и поддържа влагата в почвата относително постоянна.

Вредители и болести

Ако откриете гниене, плесен или други дефекти върху закупените от Вас луковици или след разделянето на отгледани от Вас, отрежете засегнатите части и третирайте отрязаното място с фунгицид или с пръскане със слаб разтвор на белина - 1 супена лъжица белина на 4 литра вода. Повечето луковици имат подобни проблеми. Проблеми по листната част и цветовете вследствие на вредители третирайте с инсектициди така, както го правите при останалите растения.

Луковични в саксии и сандъчета

Луковични в саксии и сандъчетаЛуковичните, особенно лятно цъфтящите стоят много добре в декоративни саксии и сандъцета. Задължително на дъното се оставят отвори за изтичане на излишната вода. Не използвайте метални съдове. Не допускайте почвата в съдовете да изсъхва. Имайте предвид, че в съдове почвата губи влага по-бързо и се налага по-честото и поливане отколкото на засадените в градината луковици.
Много добра почвена смес за съдове е равни части градинска пръст, добре угнил оборски тор и перлит.

Размножаване

Размножаване

Размножаването на луковичните става чрез делене и садене на издънки и семена. Най-често това става с изкопаване на луковиците и делене.

• Изкопайте луковиците след като листата пожълтеят и опадат. Правете го внимателно за да не нараните луковиците.

• Разделете оформилите се луковици, като използвайте фунгицид на местата, на които сте разделили. Засадете обратно така разделените луковици

• На по-малките луковици може да отнеме от една до три години за да цъфнат. Добра идея е такива луковици да садите отделно в обособени площи или съдове.

Форсиране на луковици

Форсиране на луковициНе слагайте всички луковици в градината. За да направите форсиране, изберете големи и здрави луковици от нарциси, зюмбюли, минзухари и лалета.
Някои луковици са невероятно лесни за форсиране. Минзухарите например биха цъфнали на перваза на прозореца - без вода, почва или съд. Единствено за да цъфнат им трябва светлина.
При Повечето луковици форсирането протича в три фази. Субстрата както беше подчертано трябва да има много добри дренажни свойства. Луковиците се поставят много близо една до друга и на дълбочина колкото почвата да покрие върха на луковиците - около 1см. Така всички засадени в един съд ще цъфнат едновременно.


Форсиране на луковициФаза 1 - зима. Луковичните имат нужда от 8 до 15 седмици на хладно и тъмно при температура 0 - 10 градуса, поставени в хладилник, мазе, гараж или дори навън, но защитени да не измръзват.
След това на групи от по 2-3 съда можете да започнете да внасяте на по-топло място. Така ще осигурите повече време с цъфнали форсирани луковици.



Фаза 2 е пренасяне на по-топло. Пренесете съдовете на хладно и светло около 10-15 градуса, но на шарена сянка докато зелените стебла избият над почвата.



Фаза 3 е фазата на цъфтеж. Пренесете на слънчево и топло - 15 - 20 градуса. Ако растенията много се издължат ги подпрете.



Най-често форсираните луковици не цъфтят на следващата година и имат нужда от почивка.
Най-разпространените пролетно цъфтящи луковични са минзухари, зюмбюли, нарциси и лалета.
Най-разпространените лятно цъфтящи луковични са далии , гладиоли , ириси и лилиуми.

Личен опит

Понеже аз нямам градина единствено садя есенни луковици за пролетен цъфтеж в саксии и сандъчета. След като купя луковиците средата на септември ги слагам в хладилник поне за две седмици. Садя ги началото и следата на октомври. Субстрата приготвям от почвата на прецъфтелите летни едногодишни, смесен с добре угнил оборски тор (продава се в много цветарски магазини), пясък и перлит за по-пропусклива почва. След като си приготвя субстрата най-отдолу на саксията или сандъчето слагам дренаж от перлит или натрошена керемида, след това субстрат до нивото, на което ще садя съответните луковици. На нивото им растилам около 1 - 2 см. пласт оборски тор и в него "забучвам" луковиците. След това до горе запълвам с предварително приготвения субстрат. Фрезиите и спараксиса отглеждам на остъклената тераса при температура минимум 5 градуса. Те израстват на листа още ноември - декември и цъфтят средата на февруари - началото на март. Останалите - минзухари, лалета, лилиуми, кокичета, нарциси изнасям на открита тераса и си зимуват навън. При по-студено време ги местя в най-вътрешната част на балкона "на завет". Някъде средата на януари, когато повечето от тях са се подали над почвата ги внасям на остъклената тераса и началото на февруари се радвам на прекрасни цветя.

Принципно за пролетните луковици важи същото, написано по-горе. Единствената разлика е, че луковиците не внасям в хладилник, а ведната след закупуването в средата на март садя, саксиите съхранявам на тъмно на остъклена тераса докато минималните температури навън не станат над 5 градуса, когато изнасям на откритата тераса на светло.

Статията е прегледана 31470 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Галерия

Виж още ...
Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook