Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Галерия
Хибискус, Китайска роза (Hibiscus)

Хибискус, Китайска роза (Hibiscus)

Семейство Слезови (Malvaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 13 октомври 2012 г.

Родът Хибискус принадлежи към сем. Малвови (Слезови) и наброява повече от 250 вида. За негова родина се счита Югоизточна Азия, но расте и в Африка, и в Америка. В Америка образува на влажни места, които са залети пролетта с луга цели храсталаци, пищно покрити с цветове. Заради голямата му любов към влагата, там го наричат “Блатна малва”. На Хаваите хибискусът се смята за национално растение, наричат го «цветето на прекрасните жени». В Бразилия расте разделно венчелистен хибискус, наричат го "принцесата на обиците". При него разрезът на венчелистчетата и дългият цветонос, на който той изящно се поклаща, действително напомня изискана обица.
На местата, където вирее хибискусът служи не само за декоративни цели. Младите листа и филизи се употребяват в храненето, както и плодовете. Семена, листа, плодове, корени се употребяват в медицината. От семената се правят огърлици. От цветовете черна боя за коса и пурпурна – за хранителната промишленост. Парченца от сухите плодове на хибискус сабдариффа (Hibiscus sabdariffa) са основна съставка във фруктовия чай. В продажба се предлага под името "Чай от хибискус", "Малвов чай", "Суданска роза", "Каркаде". У нас най-вече е известен култивираният като стайно растение хибискус Китайска роза (Hibiscus rosa-sinensis), а масово отглежданата бамя, всъщност е вид хибискус - Hibiscus esculentus.

Температура

Основното изискване на хибискуса е към топлината, най-общо казано ако на вас ви е добре, и на хибискуса ще му е добре. Най-добри резултати и много цветове се постигат при температури от 16 до 30 градуса. Кратки периоди на твърде топло или студено се отразяват обикновено в загуба на листа и цветни пъпки.
Ако температурата падне под 1 0 градуса особено през нощта, растежът и залагането на пъпки се забавят, цветовете силно издребняват и част от тях се деформира. Температура под 0 градуса силно поврежда хибискуса. Колко голяма ще е повредата зависи от това точно колко е студено и за какъв период, възрастта на растението и доколко е дихидратирано. Под нулата за няколко часа, особено на течение може изцяло да унищожи растението. Температура над 32 градуса, обикновено предизвиква опадване на пъпките, въпреки че цветето издържа до 50 градуса при положение, че му се осигури достатъчно вода.

Поливане

През горещините хибискусите изпаряват много вода и предпочитат обилно и постоянно поливане. През останалото време е добре растението да позасъхва малко преди следващото поливане, достатъчно е поливане два пъти седмично, като се полива докато малко вода изтече от дренажните отвори. Трябва да се избягва наводняване на корените и растенията да престояват в подложки пълни с вода. При недостиг на вода, листата губят свежестта си и увисват. В студено и влажно време при преполиване има опасност за развитие на гъбни инфекции по корените. Затова поливането трябва да е минимално, колкото да се поддържа растението, по-добре е дори силно да се засуши, защото хибискусът лесно загива от загниване на корените.

Светлина

Хибискусът се нуждае от минимум два часа директна слънчева светлина за залагане на цветни пъпки. В твърде горещите дни предпочита малко сянка, за да не загуби пъпките поради липса на вода, но през останалото време на годината е добре да получи колкото се може повече пряко слънчево греене.

Пресаждане

Почвата за пресаждане трябва да е лека, със структура, която позволява оттичане на водата и достъп на достатъчно въздух до корените, особено важно е пръстта да не е сбита, затова при пресаждането не се притиска силно. Най-добре е да се пресажда напролет, когато корените са се увили на дъното на саксията. Саксията се увеличава само с един размер, а ако вече е твърде голяма, като алтернатива може да се намали до ¼ кореновата част и да се засади пак в същата саксия.

Резитба

Прави се задължително с остри ножици, за да не се нараняват излишно тъканите. Предварително се планира желания ефект, като се има предвид че новите разклонения ще се оформят точно под мястото на среза. Затова за формиране на гъста корона и недопускане на оголени части е препоръчително клонките да се скъсяват поне на 1/3 като се оставят 3-4 спящи пъпки /възли по стъблото/. С изрязването по-ниско се постига и по-голяма сила на новите разклонения.
• започва се с най-дългите или изкривени клончета, като на около 1/3 от дължината, спрямо основата, се избира пъпка, която е насочена нагоре и навън /така се определя желаната форма, вътрешна пъпка се избира само в много редки случаи, когато има силно оголено място във вътрешността на короната, което трябва да се запълни/.
• Срезът се прави точно над пъпката, малко под наклон, на не повече от 0,7 см над нея задължително с остра ножица.
• Ако растението е твърде оголено не е препоръчително да се направи твърде силна резитба, като се премахнат всички клончета с листна маса, защото растението може да загине. В този случай поне половината клончета трябва да се изрежат така че да остане известна листна маса, за изхранване на растението докато тръгнат новите разклонения. Възможни са различни резитбени тактики.
• Изрязване наесен само най-дългите клончета едновременно, като се оставят по-късите и странични клончета за следваща резитба. По този начин ще се осигури по-дълъг цъфтеж, на следващата година клонките се редуват.
• Изрязване много рано на пролет на всички клончета, почти до основата, като се остави само дървесина и съвсем малко листа, в средата на лятото растенията ще бъдат гъсто разклонени и отрупани с цветове.
• Изрязване частично на отделни повредени клони с цел да се удължи цъфтежа, тази тактика води, до по-големи растения, постоянно с единични цветове и постепенно оголване на короната.

Хранителни вещества

Всички растения се нуждаят в една или друга степен от поне 16 елемента, за да се развиват и цъфтят нормално. Три от тези елемента въглерод (C), водород (H) и кислород (O) растенията получават от въздуха и водата. От останалите 13, шест се използват от растенията в относително големи количества и се наричат макроелементи, това са азот (N), фосфор (P), калий (K), калций (Ca), магнезий (Mg), и сяра (S). Останалите 7 елемента се наричат микроелементи включват желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), мед (Cu), бор (B), молибден (Mo), и хлор (Cl). Всеки от тези елементи има съществена роля за развитието на растенията:

• Азотът е елементът на растежа.той е основен за производството на протеини и хлорофил и необходим за развитието на листата и стъблата. Азотът е причина за тъмнозеления цвят на листата, но когато е в излишък, се отразява в прекалено вегетативно развитие и потискане на цъфтежа.

• Фосфорът е важен за образуването на корените, енергийния баланс на растението и образуването на семена. При млади растения, той стимулира особено бързото нарастване на кореновата система. Калият е важен за развитието на тъканните клетки и цветовете, помага за заздравяването на стъблата и нарастването на листната маса. Калият е общ стимулант за растенията и повишава жизнеността и устойчивостта на болести.

• Магнезият е основна част от хлорофилната молекула и помага за абсорбирането на останалите вещества от растенията.
Правилното подхранване е от особено значение за цъфтежа на хибискуса. Той е от растенията, които никога не спят в нормални условия, затова и при стайно отглеждане трябва да се подхранват и през зимата, като дозата се намалява пропорционално на условията – по-тъмно и студено място забавя обмяната на веществата. Ако растенията са на топло и слънчево място те ще цъфтят и през зимата, някои дори по-добре отколкото през лятото.

Хибискусът предпочита често подхранване по малко, дори с всяка поливка, отколкото нарядко по много. Подхранва се само когато почвата е влажна и то в количество така че част от течността да изтече през дренажните отвори, повече през лятото, по-малко през зимата. Най-подходящата формула за него е NPK в пропорция 17-5-24, като амониевият азот трябва да е в превес, с доза 1 грам за 1 литър. Каквато и формула да се използва, особено важно е числото на фосфора да е ниско, защото по-висока стойност инхибира усвояването на микроелементите от почвата. Съставът на микроелементи, който е оптимален е: Магнезий (Mg) 2 %, Сяра (S)2.65 %, Бор (B) 0.009 %, Мед (Cu) 0.02 %, Желязо (Fe) 0.09 %, Манган (Mn) 0.04 %, Молибден (Mo) 0.09 %, Цинк (Zn) 0.6 %.

Симптоми на недостиг

Недостиг на който е да е от 1 6 –те основни елементи се отразява на растенията като се наблюдава нетипичен растеж, пожълтяване /хлороза/ или формиране на мъртви части /некроза/ по листата, отмиране на клонки, издребняване. Всеки един недостиг има своите външни прояви, които го характеризират, въпреки че до голяма степен симптомите си приличат и в някои случаи е трудно да се постави точна диагноза. Недостигът на макроелементи, обикновено се проявява при старите и долни листа, докато недостигът на микроелементи се наблюдава върху новите листа по върховете на клонките. При редовно прилагане на балансиран тор недостиг на азот, фосфор и калий не се наблюдава. Симптомите на недостиг при хибискуса са:

• Азот: Пожълтяване на старите листа, засягат се изцяло, включително жилките, прогресиращо от светло зелено към жълто. Възможни са четири форми на азот в нитратен азот, амониев азот, водоразтворим органичен азот и водонеразтворим азот. Растенията могат да усвояват само нитратния и амониевия азот. Нитратния азот лесно се отмива от корените при поливането или при силни дъждове. Амониевият азот е по-устойчив на отмиване, той се преобразува в нитратен сравнително бързо, за около 2 до 4 седмици, под въздействието на почвените микроорганизми. При хибискусите се предпочита амониевият азот, заради устойчивостта му на отмиване и защото се отразява по-добре на цъфтежа. Водоразтворимия азот в почвата /урея/ се превръща в амониев за няколко дни, затова се приема за негов еквивалент.

• Фосфор: Излишъкът на фосфор води до появата на жълти петна по листата и понякога почервеняване на жилките. Повечето растения, включително хибискусите се нуждаят от фосфор в по-малки количества, отколкото от азот или калий. Фосфорът трудно се отмива от почвата и остава в нея за по-дълъг период. Излишъкът на фосфор, особено при алкални почви инхибира усвояването на микроелементите, и преди всичко на желязото. При възникване на такава ситуация понякога е необходима цяла година за коригиране на нивата на фосфора в почвата. Поради това за предпочитане е формула с относително ниско съдържание на фосфор като 7-2-7 например.

• Калий: Калият е изключително важен за производството на качествени цветове при хибискуса. При липсата му краищата на старите листа първо пожълтяват, а после покафеняват като изгорени. Предпочитани за употреба са торовете съдържащи калиев сулфат, пред тези съдържащи калиев хлорид.

• Магнезий: Старите листа стават бронзово жълти. Зелени части остават по върховете на листата и долните части на централната жилка.
• Желязо: Младите листа пожълтяват, но жилките остават зелени, листата издребняват.

• Манган: Подобно на желязото, но в този случай зелените части покрай жилките са по-широки, отколкото при недостиг на желязо и листата запазват размера си.

• Цинк: Новите листа са дребни, близко разположение като в розетка, бледи или хлоротични, често са извъртени на една страна и изглеждат намачкани, наблюдава се цялостно вджуджаване на растенията.

• Молибден: Първо старите, а после и младите листа се прошарват. Младите листа се издължават докато жилките станат почти паралелни, втвърдяват се и може да се накъдрят или извият; цветовете също се деформират – не се отварят правилно и венчелистчетата може да са срастнали. Недостигът на молибден може да се появява и изчезва спонтанно, без специално третиране и без видима причина за появяването.

• Сяра: Обикновено в торовете и водата за поливане има достатъчно сяра, за да се задоволи нуждата на растението. Той обикновено не се споменава изрично на етикета, тъй като присъства в амониевия и калиевия сулфат. Слага се допълнително само в торовете за подкиселяване на почвата.

• Калций: При нормални граници на почвеното pH в почвата се съдържа достатъчно количество калций.

Като цяло наличието на микроелементи в повечето случаи е достатъчно, недостиг се предизвиква обикновено при твърде алкална почва. Затова вместо да се внасят микроелементи, които при натрупването си стават токсични за растенията е по-добре да се промени киселинността на почвата. Повишаването на киселинността силно ще увеличи усвояването на тези елементи с изключение на молибден. Образуването на хлорофил е свързано с наличието на желязо, при липсата му листата пожълтяват /хлороза/. Но това не винаги означава, че липсва желязо в почвата, а е по-вероятно почвата да е придобила твърде алкална реакция и желязото да е преминало в железен хидроксид, който е неусвояем за растенията. При вкисляването на почвата желязото става разтворимо и отново е достъпно за растението.


Хитринки за добре развиващи се растения и най-вече - ИЗОБИЛЕН цвят.

• пръстта освен, че трябва да е леко кисела - около 6-6,5 рН, трябва и да е много аерирана - препоръчва се към готовата торфена смес да се добавят кокосови влакна, перлит, или дори кори за орхидеи - и това в големи количества;
• растенията /особено важи за възрастни екземпляри/ трябва да са в МАКСИМАЛНО големи саксии - точно за хибискуса това било от голямо значение, особено за обилен цъфтеж - а пък аз си троша главата защо стартите ми китки не цъфтят - ами те вместо в 12 литрови саксии са в не повече от 5 литрови. Само една роза ми беше в мноооооооого голяма саксия и тя наистина цъфтеше като полудяла.

ВКОРЕНЯВАНЕ НА РЕЗНИЦИ

Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Резника трябва да бъде 10-20 см дълъг и 3-10 мм. дебел. Добре е да се отчупи самия връх на клончето, където стъблото е светло-зелено и меко.









Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Най-долните листа откъснете, а по-горните отрежете наполовина. Ако оставите големи листа, те ще се спаружат, защото резниците нямат корени, които да ги хранят. На резниците е достатъчно да останат 2 до три долни листа, подкъсени на okoло 1/3. Резници може да вкорените и без листа, но не и с много такива, защото вземат от силата на растението, което в момента е без корени.



Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Направете кос разрез точно под мястото, от където изкарва лист. Добре е разреза да е кос, за да има повече място от където да се развиват корени.









Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Разреза напудрете с вкоренител. Никога не топете резника директно в бурканчето вкоренител. Изсипете малко от вкоренителя върху нещо твърдо и тогава топнете крайчето на резника.





 

 


Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Почвената смеска е следната: половината е перлит, половината обикновена почва за цветя. Перлита служи да олекоти почвата и в нея да има повече въздух. Ако нямате перлит, направете смес от почва, листовка и пясък.







Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Сложете готовия резник в МАЛЪК съд /саксийка/. За предпочитане е пластмасова чашка от кафе. Така ще може да видите формирането на корените. Засадете резника на около 2 cm дълбоко. Притиснете почвата добре около резника и обилно полейте няколко пъти, така че да се напои добре. След като почвата е мокра, отново я притиснете около резника. Добре е във водата за поливане да сложите някакъв фунгицид.


Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Резника е посаден.











Върху съда с посадения резник трябва да поставите найлоново пликче, добре затворено и да оставите на топло и светло място (20-25C). За ден-два по стените на найлоновия плик ще се кондензира вода. Плика отваряйте от време на време за кратко и пак затваряйте.

Внимавайте найлона да не опира до върховете на резниците.

Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Влагата в плика обикновено поддържа почвата влажна за по-дълго време. Поливайте я само когато изсъхне.










Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Ако се развият много листа, това не значи, че все още има развити корени. И ако решите да махнете найлоновия плик когато видите, че са пораснали листенца, то резника със сигурност ще загине. Предпазливо извадете резника от съда заедно с почвата. Ако се виждат коренчетата, вкореняването е успешно. Започнете да махате найлона постепенно за по-дълго време, а в един момент и изобщо. Ако не се виждат коренчета, значи още е рано. Върнете найлона и чакайте колкото трябва. На тази снимка не се виждат корени, нищо, че резника е изкарал нови, добре развити листа.

Вкореняване на резнициВкореняване на резници" />Ако резника е вкоренен, почнете да го привиквате на стайната температура, но постепенно. Ако изведнъж махнете кесията, той може да загине. Ето един добре вкоренен резник.





 

 

Когато вкоренения хибискус привикне към стайната температура и вече сте махнали найлоновия плик, трябва да го приспособите и към слънцето. Това става за 5-6 дена, като в никакъв случай не трябва да е огряван пряко.

ГРЕШКИТЕ ПРИ ВКОРЕНЯВАНЕ НА РЕЗНИЦИ

• Оставяте много листа по резниците

• Слагате за вкореняване дълги клонки.

• Махате найлона преди да сте се уверили, че корена е формиран.

• Изведнъж махате найлона.

• Оставяте на слънце нововкорененото растение.

Статията е прегледана 50711 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Галерия

Виж още ...
Коментирай статията

Коментари

#1 станислав стоянов (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 04 ноември 2011 в 09:30

не разбрах какво е вкоренител и откъде мога да си го набавя

#2 bimbargo (Администратор)

Публикуван на 06 ноември 2011 в 20:26

Вкоренител се ползва при вкореняване на резници. Може да е течен препарат или прахообразен. Стимулира развитието на корените. Продава се например в Бриколаж в градинския им център. Също така се продава и в цветарски магазини.

#3 КОТКАТА (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 20 ноември 2011 в 09:19

има ли китайски РОЗ? от 15 години имам едно чудо и ни веднъж не благоволи да цъфне :(((((
сега си имам малко розче, няма и 50 см, така прекрасно цъфна и толкова голям цвят, че огъна стъблото...... а сега има цели 3 нови пъпки :))))))

#4 cvetana (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 26 октомври 2012 в 14:28

Прекрасна статия!Благодаря!!!

#5 vanq (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 26 октомври 2012 в 15:53

С какво да си премахна листните бели въшки от китайската роза?

#6 петя (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 29 октомври 2012 в 13:50

По изчерпателно не може и да бъде.Страхотно.

#7 Стаска (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 05 октомври 2015 в 23:49

Много търся някой от видовете, показани на снимките. Дали могат да се намерят от някъде такива?

#8 Грациела (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 25 май 2016 в 13:20

На моята роза много от листата пожълтяха изцяло и опадаха. Може ли това да е в следствие на преполиване или недостиг на вода?

#9 bimbargo (Администратор)

Публикуван на 25 май 2016 в 19:39

Принципно би могло и да е това - преполиване или недостиг на вода. Проверете и за акари - хибискусите са им любими. Представляват миниатюрни паяжинки в основата на листата.

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook