Влиянието на топлината, влажността и светлината върху катлеите

Влиянието на топлината, влажността и светлината върху катлеите

Публикувано от на

Последна промяна на 07 април 2009 г.

Растенията нямат лични профили, но ако трябва да направим балансов отчет за тях, то той ще изглежда по същия начин, както този, който получавате всеки месец от банката. Ако харчите повече, отколкото заработвате, вие задлъжнявате. Ако заработвате повече, отколкото харчите, то за вас остават спестявания. И ако разсъждаваме философски, след като разполагате със спестявания, значи живеете по-добре. При растенията заработеното – това е нужната им, изработена от тях храна, а похарченото – това е храната, преработена в енергия. Техните спестявания отиват за растежа и цъфтенето, а също така и за резервни спестявания – за началното изхранване на новите издънки през следващия сезон.

През деня растението изпълнява три действия:
- изработва храна (захар), за което е необходима светлина;
- използва изработената храна (дишането, аналогично на нашето, използва храната за получаване на енергия);
- расте.
През нощта храна не се изработва, но дишането и растежът продължават, като за това растенията използват изработената през деня и неизразходвана (спестена) храна.

Температурата регулира активността на растението. Ниските температури забавят процесите, високите ги ускоряват, но в определени граници все пак. Съществува един определен температурен диапазон, в който растението води нормален жизнен цикъл със съответстващи на природата му периоди на активност и покой.

Идеалната нощна температура е тази, при която растежа и дишането са така балансирани, че растението хем да расте добре, хем да не изразходва за това много от хранителните си запаси. За катлеята тя е между 12º-15º С градуса. При по-ниски температури растежът се забавя, при по-високи има тенденция към усилено дишане за поддържане растежа и това може да доведе до изтощаване на растението.

При обилно осветяване интензивно се изработва храна. Този процес е зависим и от температурата. Ако дневната температурата достига докъм 30º С, процесът се извършва нормално. Идеалната дневна температура би трябвало да е с 5º С по-висока от нощната. Тове е лесно за поддържане зимата и при хладно време. По време на горещините обаче възникват проблеми. Активността на растението остава балансирана докъм 30º С, но при по-голямо повишаване равновесието се нарушава. При високите температури има опасност от изгаряне на растението и неговото умиране. Растенията могат да преживеят температури от 35º С в продължение на няколко часа, дори 37ºС за по-кратки интервали от време, но ако температурата се вдигне още повече, ситуацията бързо става критична, тъй като леталната точка е съвсем близо.

Съществуват различни начини и методи за модифициране на оранжерийните условия (засенчване, влажност, циркулация на въздуха), които ни дават възможност надеждно да контролираме обкръжаващата среда. Не чакаме настъпването на екстремални условия, а им се противопоставяме още в зародиш, използвайки различни средства. Нужно е в продължение на цялата година да поддържаме добър баланс между различни фактори:
- между дневните и нощните температури;
- между количеството светлина и дневните температури;
- между влажността и всички останали фактори.

Температура

Зимата за повечето от нас означава студено време, но за някои хора това е просто хладен сезон. В някои области зимата носи мрачни, дълги периоди с оскъдно слънчево греене. В други области зимата се характеризира с периоди на ярко слънчево греене. Поради тази причина не може да има единно правило, което механично да показва модел на действие – точно кога какво да се прави в продължение на цялата година, за всеки месец. Винаги трябва първо да се съобразяваме с нуждите на растенията. Затова е нужно да познаваме добре растенията си и да нагаждаме собствените си условия към техните потребности.

Зимата можем да поддържаме идеалните температурни условия за катлеите – 12º-15º С нощна и 18º-22º С дневна. В тъмни, мрачни дни можем да поддържаме дневната температура малко по-ниска - 18º-20º С. С намаляването на количеството получена светлина растенията не могат да изработват такова количества храна, както при по-силна осветеност. По-високите дневни температури ще предизвикат разграждане на по-голямо количество храна, отколкото се изгражда, т.е. процесите на разграждане ще преобладават над процесите на изграждане. Затова е добре и температурата да бъде съобразена, т.е. малко по-ниска. В слънчеви дни можем да позволим температури 20º-22º С. Ние одобряваме слънцето. Само по себе си то затопля с естествена топлина оранжерията, което е за предпочитане пред изкуственото отопление. От друга страна доброто осветяване позволява на растенията да изработват и достатъчно количество храна. В хубави, ясни дни отворете вентилаторните прозорчета и дайте свеж въздух на растенията. Винаги е добре да поддържаме жизнерадостна атмосфера за орхидеите. Зимните оранжерии обикновено, задържат влага и проветряването спомага да се избегнат болести. Винаги отваряйте вентилаторните прозорчета срещу посоката на вятъра.

През деня и нощта, лято и зиме, в оранжерията задължително трябва да се поддържа добра циркулация на въздуха. Движението на въздуха подпомага уеднаквяването на температурата в различните части на оранжерията, смесвайки слоеве топъл и хладен въздух, а също и предотварятява застояването на въздуха. Въздухът трябва да се движи от единия край на оранжерията под стелажите и над растенията. В малки помещения тази работа може да бъде изпълнявана от един изкуствен вентилатор, който да издухва въздуха под стелажите от единия край на оранжерията до другия, където той ще се вдига по насрещната стена и ще се връща обратно, но вече движейки се над растенията. В големи помещения е добре да има и втори вентилатор, разположен на другата страна и направляващ въздуха вертикално нагоре.

Почти всичко това може да се осъществи чрез нагреватели, снабдени с вентилатори. Провод от нагревателя кара вентилаторът да се върти, само ако нагревателят е включен. Вентилаторът трябва да се преправи да работи постоянно. Ако нямате вентилатор, свързан с нагревателя, като например при водно отопление, може да сложите вентилатор отделно.

Движението на въздуха не само осигурява еднородна температура, но се явява и средство за профилактика на различни болестни състояния. То не поврежда растенията ако въздухът е с нужната температура и влажност. Горещият сух въздух, издухван върху растенията е опасен, също както и струята хладен въздух.
По-подробно за нагревателните системи ще бъде разказано в 22 глава, но тук сме длъжни да кажем, че в оранжериите не бива да се използва както изкуствен газ, така и газ, съдържащ примеси на изкуствения, тъй като той е вреден за орхидеите. Природен газ може да бъде използван, но задължително трябва да има вентилация за отвеждане на продуктите от горенето, те също са вредни за катлеите. Предизвикват у тях т.нар. увяхване на сепалиите. Вече готовите за разтваряне пъпки започват бързо да стареят и да се изсушават . А ако са успели все пак да се разтворят, сепалиите (чашелистчетата) стават тънки като папирусна хартия и цветът се разрушава. Силният дим вреди и на самите растения, като предизвиква преждевременното им стареене, като те губят по-рано листатата си.

По време на краткотрайно, временно захлаждане може да се окаже невъзможно поддържането на нормална темперратура в оранжерията. В Уайоминг това може да се случи, ако нощната външна температура спадне до -30º С и духа вятър. Няколко нощи с температури 8º-10º С няма да повредят катлеите, но могат да задържат цъфтежа им. Но някои видове, отглеждани заедно с катлеите, може да загубят пъпките си. Растенията не трябва да докосват студените стъкла, защото частите им, които се допират до стъклата, ще замръзнат. В Англия, по време на Втората световна война недостатъкът на топливо е принудил растениевъдите да поддържат ниски температури в оранжериите си. В крайна сметка те успели да запазят живи ценните си растения, но за сметка на слабото им нарастване и беден цъфтеж. Ако има сложено полиетиленово платнище върху оранжерията, това много ще помогне да се съхрани по-лесно топлината вътре.

Проблемите с отоплението, недостатъчната му мощност и т.н. могат да доведат до крайности. Не разполагаме с данни за продължителността на периода, който катлеите могат да преживеят при нулева или близка до нулевата температури. Можем сами да си направим почти гибелни за растението опити и да установим, че е по-добре понижение на температурата до точката на замръзване в продължение на 0,5-1 час с последващо повишение на температурата, отколкото температура, близка до нулата за дълъг период. За кратко време е възможно да замръзнат само няколко листа и цвята, докато за по-дълго време вече е възможно да замръзне цялото растение. Ще разкажем какви грижи да се полагат за замръзнали растения в отделна глава за храненето.

Може да се вземат предохранителни мерки за справяне в подобни случаи, а именно – наличие на термореле, което да включва звънец в къщи, за да се оповести опасността от критично падене или повишаване на температурата. Добре е и винаги да имаме под ръка допълнителни нагреватели.

Пролетта пристига с променливо време, така че е необходимо по-внимателно наблюдаване на условията в оранжерията. Слънцето е близо до зенита и дните са топли. За сравнение може да напомним колко топло става в затворен автомобил, оставен директно на слънцето. В тези случаи идват на помощ проветрението и засенчването, които имат важна роля в контролирането на дневните температури. Засенчването намалява също така и осветеността, но връзката между температура, осветеност и влажност затруднява разделянето на тези фактори. Когато дните са ясни, вие можете да регулирате температурата в средата на деня с помощта на открита вентилация (проветрение). След обяд температурата пада бързо, така че затворете вентилацията към 3-4 часа след обяд. Може да купите автоматично управляем вентилатор, който ще е от особена помощ на тези, които по цял ден ги няма в къщи. Имайте предвид, че скоро ще трябва да засенчвате стъклата с някаква тънка материя, за да предпазите растенията от изгаряне. На някои места това трябва да се направи още февруари месец. Целта на тези мерки е да се поддържа дневна температура 21º-26º С и едновременно с това да се дава и достатъчно светлина, за да може да растат новите издънки.

Истинските проблеми с регулирането на температурата обаче, възникват през лятото. Летните нощни температури не са проблем. Нормално, те са малко по-високи от зимните и фактически ние просто приемаме естествените нощни температури. Катлеите предпочитат летни нощни температури не превишаващи 18º С, но понякога температурата може да се повиши и до 21º С. Лятото винаги има по-голям контраст между дневните и нощните температури. По-прохладният нощен въздух дава възможност на растенията да си отдъхнат от дневната горещина. Имайте предвид, че оранжерията се охлажда постепенно – саксии, стелажи и т.н, всички предмети са поели от дневната горещина и докато се охладят минава известно време. Откритата вентилация ускорява охлаждането и поддържа прохладата на ранното утро. Проблемни са летните дневни температури. Когато е възможно, дръжте дневната температура по-ниска от 30º С - това е приятно на растенията. Листата, усвоявайки светлината, се затоплят допълнително и стават по-топли от обкръжаващия въздух. Ако околната температурата достигне до 38º С , листата са още по-горещи и ако температурата се повиши още, има реална опасност от изгаряне. Дебелолистните катлеи са по-чувствителни към изгаряне от тънколистните. Увеличете влажността и направете така вентилацията, че да издухва повече хладен, наземен въздух над самите растения. Необходимо е допълнително засенчване, но се старайте да не лишавате растенията от необходимата за тях светлина. Отворете вентилацията на няколко сантиметра, за да може горещият въздух да излиза навън.

Изпарението на водата във въздуха го охлажда, охлажда и повърхността, от която се изпарява. Насищайки се с водни пари, въздухът се охлажда. Изпарителна система от един или друг вид, много помага при охлаждането на оранжерията и увеличава влажността на въздуха. За малки оранжерии са достатъчни тези, който са за домашна употреба.

Змиевидните въздуховоди, монтирани в стените на хладилника, се поддържат влажни с помощта на помпа.въздухът се засмуква през въздуховодите(вентилационните отвори) и се издухва в оранжерията. За по-ефективно охлаждане системата трябва да се разположи така, че в нея да се засмуква въздух отвън. Друго охлаждащо устройство, което може да си направите сами, е „въздуховод и вентилатор”., като то може да се направи по два начина. Въздуховод със система за циркулация на вода (за подробности виж глава 22), се монтира от едната страна на стената, а вентилаторът се поставя така, че да продухва въздуха през нея. Това може да бъде и вентилатор от другата страна на оранжерията, кайто да вкарва въздуха през въздуховода в оранжерията и да засмуква въздух от вътрешността на оранжерията, който да изкарва навън. Вентилаторът може да се сложи и директно пред вентилационната тръба. На противоположната страна трябва да има открита вентилация, за да може въздухът да излиза навън.

Тези изпарителни системи могат да понижат температурата в оранжерията с 8ºС.

Влажност

Старите растениевъди разказват, че могат да измерят влажността на въздуха с носовете си. Сега ние предпочитаме по-голяма точност, но действително, количеството на въздушната влажност може да бъде усетено. Когато влезете в оранжерията, вие чувствате същото, което и когато отворите вратата в пролетно утро. Ако въздухът е прозрачен и ободряващ и усещате движението му като лек бриз, усещате приятния, влажен мирис на растенията, то тогава бъдете сигурни, че атмосферата в оранжерията е правилната.

Топлият въздух може да съдържа много повече водни пари, отколкото хладния. Относителната влажност, изразена в проценти, показва количеството влага, действително съдържащо се във въздуха, сравнено с максималното количество влага, което може да се съдържа в него при дадената температура. Например, ако през деня въздух при температура 27ºС съдържа 35% от максималното количество влага, то относителната влажност на този въздуха е 35%. Но при захлаждането вечер, когато температурата пада до 10ºС, без никаква промяна на количеството влага, въздухът се насища и относителната влажност става вече равна на 100%.

Температурата определя по-голямото или по-малкото количество водна пара във въздуха. Топлият въздух има свойството да изтегля водата от повърхностите, включително и от растенията. Навярно сте виждали как клюмват градинските растения в горещ ден, защото водата се изпарява с по-голяма скорост, отколкото може да бъде доставена през корените. Също така сте виждали как в прохладната вечер тези растения възстановяват тургура си, т.е. хладния въздух им дава възможност да възстановят загубената влага.

Растенията изпаряват водата чрез пори (или устица), чрез тях те получават и въглеродния двуокис за изработката на захар. Водата бързо се изпарява при ниска влажност на въздуха. Дебелолистните катлеи не клюмват, ако въздухът е много сух за тях. Но тъй като те не могат през корените да възстановят достатъчно бързо липсващата влага, растенията се изтощават, листата стават по-тънки, а псевдобулбите се сбръчкват. Цветоносите са слаби и неспособни да поддържат цвета, а самите цветове са с лоша консистенция.

Зимата, при умерена температура, относителната влажност от 40-60% създава добър баланс на влага за растенията. Полезно е в оранжерията да има и уред за измерване на влажността на въздуха, така ще разполагате с точни данни по всяко време. Можете да се справите почти без допълнително овлажняване на въздуха в оранжерията, ако живеете при мек климат с естествено влажен въздух и ако изкуственото отопление се налага да се включва само понякога през нощта. Но при сух климат или при необходимост от изкуствено отопление през цялата зима, въздухът в оранжерията става много сух и е необходимо допълнително овлажняване.

Влажността на въздуха може да бъде увеличена като овлажним пътечките и площадките под стелажите с помощта на водните шлангове. Под действието на вентилатора въздухът ще поема и раздвижва влагата. Това е стар, стандартен метод на работа, но недостатъкът му е, че трябва да си стоите вкъщи, за да го правите. Тези, които отсъстват от дома по цял ден или се боят да си мокрят краката, може би ще предпочетат овлажнители от друг тип. Сега се произвеждат различни типове овлажнители с различни възможности. Те могат да бъдат управлявани автомотично чрез реле, което включва и изключва овлажнителя по предварително задаен план. Ние използваме проста система, която се състои от пулверизатор, поставен пред нагревател, така че въздухът, който се издухва от вентилатора да се насити с влага. Също така поливаме в ясни дни, когато пулверизаторът не може да насити с достатъчна влага въздуха. Може също така да се увеличи бройката пулверизатори, разположени под стелажите.

При естествени условия относителната влажност се повишава през нощта във връзка с падането на температурите, но в оранжерията зимният въздух може да стане съвършено сух, заради включени нагреватели. До това води и кондензацията на влага по студеното стъкло. Когато се сблъскахме за първи път с това, забелязахме, че това се случва само тогава, когато растенията дават признаци на дехидратиране. По-късно започнахме да овлажняваме пода вечерно време, а сега включваме пулверизаторите през цялата нощ, също както през деня. От това правило има само едно изключение: след като растенията са полети, повърхностите и пода са овлажнени, то тогава пулверизаторите ги включваме едва на следващия ден или тогава, когато се появи нужда от тях.

Овлажняването на растенията с водни капки, често наричано “напръскване”, по-рано е било използвано много широко. Сега обаче се приема с особено внимание, особено през зимата. Необходимостта от напръскване силно намалява поради широкото използване на пулверизаторите. Когато в оранжерията се поддържа движение на достатъчно влажен въздух, необходимостта от пряко овлажняване на растенията отпада. При някои обстоятелства то може да бъде полезно, например, когато трябва да се предпази растението от пресъхване или в топлия сезон за предпазване от претопляне. Растенията могат да изпият малко вода и през листата си. Водата върху листата създава наситена атмосфера за растението и предотвратява силното изпарение на влага. Пулверизирането се препоръчва най-вече за скоро пресадени растения, чиито корени все още не са заработили наново; за резници, които изсъхват бързо; както и за разновидности, изискващи по-голяма влажност от катлеите. Зимата, в слънчеви дни, когато въздухът е сух, може лекичко да се напръскат всички растения, включително катлеите. Но в никакъв случай не правете това в мрачен ден, когато в оранжерията е хладно или когато влажността на въздуха и без това е достатъчно висока. Напръскването винаги трябва да е лекичко, кратко и направено със замах над растенията. Обилното пулверизиране овлажнява субстрата и може да се прилага, но само ако наистина има нужда от това.

Всяко поливане и овлажняване трябва да се прави достатъчно рано през деня, така че да има възможност до вечерта растението да изсъхне. Това не означава, че въздухът и субстратът трябва да бъдат съвсем сухи, просто не трябва да остават мокри за през нощта. Гъбичните спори и бактериите могат да оцелеят само на мокри повърхности. Водата, която остава по растението им дава идеалната възможност за развитие и съществува реална опасност да се зарази растението. Сухите листа и корени са идеална профилактика. Честото срещане на тези инфекции в оранжериите става възможно точно поради честото пулверизиране. Близкото разполагане на растенията едно до друго на стелажа също може да доведе до нежелани последици. Липсата на свободно пространство между саксиите пречи на свободната циркулация на въздуха. Особено важно е да се внимава за това при мек климат и мрачна зима.

Признак за наличие на излишна влажност или застоял въздух са появяващите се воднисти, кафяви петна по листата, малки кафяви петънца по цветовете и почерняването на цветните калъфчета. Инфекцията, когато е локална, може да бъде преодоляна лесно. Но ако описаната петнистост обхване цялата оранжерия, първото което трябва да се направи е да се понижи влажността и да се подобри циркулацията на въздуха. Понякога водата, която кондензира по стъклата, капе надолу и може да попадне върху разположени под нея растения и да ги овлажни излишно, внимавайте за това. Ако не можете да предотвратите стичането на капките, преместете растенията.

Най-добрата влажност през зимата е в рамките на 40-60%. Променящата се влажност през денонощието е за предпочитене: 60% относителна влажност през нощта и по-голямата част на деня, със спадане на влажността до 40% по някое време през деня. Този кратък период на засушаване, повтарящ се всеки ден, помага за закаляването на здравите растения.

През пролетта и лятото, когато температурите се повишават е необходимо по-често да се отварят вентилаторните прозорци, за да може горещият въздух да излиза навън. Това, разбира се е свързано и с някаква загуба на влажност. Установено е, че при широкото отваряне за проветрение спадането на температурата е същото, каквото ще се получи и при проветрение с отворени на 10-20 сантиметра прозорци. Но загубата на влажност при широкото отваряне е значително по-голяма, отколкото само при открехнати прозорци. Ако държите прозорците отворени през цялата нощ, няма да има нужда допълнително да ги отваряте рано сутрин. Но ако вентилацията е била затворена през нощта, задължително я отворете когато оранжерията започне да се нагрява.

В горещините влажността трябва да достига до около 70%, ако е възможно. С повишаването на температурата идва и необходимостта от добра вентилация. Влажността също се променя, но ако сте сигурни, че осигурявате достатъчно влажен въздух за движение над растенията, няма място за притеснение. Високата относителна влажност на въздуха помага на растенията да запазят собствената си влага. Движението на сух въздух около растенията обаче ще спомогне за загубата на влага от тях. Полезно е да се включи и един вертикален вентилатор в помощ на хоризонталния. Ако вашият овлажнител или изпарител, заедно с овлажняването на пода и повърхностите не могат да осигурят достатъчна влажност, може да помогнете на растенията с леко опръскване от ръчен пулверизатор. В горещи дни това може да се направи няколко пъти, но е нужно растенията да изсъхват до падането на нощта. За да определите нуждаят ли се растенията от напръскване допрете лист на растението до бузата си. Ръцете нормално са по-хладни от бузите, затова листата могат да се усещат топли за пръстите, но хладни за бузата. Ако с бузата си усещате, че листата са топли, нужно е пулверизиране.

Много от нас използват овлажнители на въздуха с автоматичен регулатор. Проблемът при тях е, че те остават включени за по-дългъг период от време, от което растенията може да бъдат преовлажнени. Заложената фабрично стъпка за изключване при повечето е 5 минути, което се оказва дълъг период. При ръчното пулверизиране е достатъчен един кратък размах над всяка група растения – от порядъка на 2-3 секунди. Ако може да регулирате автоматичния овлажнител да се включва за такъв кратък период, всичко ще бъде наред. Регулаторът трябва да бъде максимално чувствителен и мигновенно реагиращ. Проверявайте го често и ако има нужда го ремонтирайте при най-малката неизправност. Не можем да дадем пълен и цялостен режим на работа за тези устройства, който да бъде валиден за цялата година. Трябва да се съобразяваме с конкретните условия.

Светлина

Доброто осветление е важно през всички сезони. Преди много време катлеите са били отглеждани в дълбока сянка. По-късно нещата са се обърнали в съвсем друга посока – девизът е бил - “осветяване до границата на изгарянето”. Това не е много удобно и много от нас предпочитат да не поставят растенията си под постоянната заплаха от изгаряне. Обгорените части от листата, както и листата, в които е разрушен хлорофила, снижават ефективността на растенията. Трябва да се стараем да даваме на растенията нужното им количество светлина. Това включва и засенчване при нужда. По този начин поддържаме много важния баланс между светлината, температурата и влажността.

Растенията сами показват дали получават правилното количество светлина. При добро осветление булбите са плътни, твърди, листата са дебели и здрави, а цветът им варира от средно до светло зелен. Растенията, чиито цветове имат окраска, различна от бялата, могат да имат специфично оцветяване по новите издънки с червен или пурпурен оттенък. Този оттенък може да се наблюдава и по цветните калъфчета, а също и по обратната страна на листата. Растенията, които цъфтят с чисто бели цветове, нямат такива специфична окраска. Цъфтежът – това е главният ключ към разбирането на правилното осветяване. Растения, които цъфтят с охота, цветоносите са здрави, цветовете имат добра консистенция – всичко това показва, че тези растения са получили нужното количество светлина във важния период на растеж и съзряване, както и по време на залагането на цветните пъпки и разтварянето на цветовете.

Недостатъчната светлина води до издължаване на ръста, като липсва нужната здравина. Псевдобулбите не са достатъчно окръглени, листата може да имат изкривявания на мястото, където се съединяват с тях. Дори растенията може да загубят способността си да цъфтят. Издънките, от които не се развиват калъфчета, или в калъфчетата няма цветни пъпки, се наричат “слепи” издънки. Не бива обаче да ги отписваме напълно. Възможен е цъфтеж и без наличието на калъфче, така че “слепите” издънки също може да зацъфтят, макар и по-късно.

Твърде силната светлина предизвиква загуба на хлорофил. Листата изглеждат сухи и придобиват жълт или бронзов оттенък. Изключително силната светлина може да обгори листата. Обгарянето в началото се проявява като загорял участък, който после става сух и кафяв. Отличава се от петната, получени от различни гъбични и бактериални процеси по това, че болестните петна, ако не бъдат подходящо обработени са меки и постоянно нарастват. Обгарянето от светлината е свързано с топлинно въздействие – силната светлина предизвиква повишаване на температурата на листа до смъртоносни стойности.

Тези признаци се използват, за да се прецени оптималното количество светлина за растенията през всеки сезон. Невъзможно е да принудим растението да има еднакъв зелен оттенък на всички листа или пък псевдобулбите му да са с еднакви размери. Различни растения, отглеждани при еднакви светлинни условия, едно до друго, пак може да изглеждат по различен начин. Едното може да има огромни пропорции, а друго да е стройно и изящно, едното може да има светлозелен оттенък, друго – по-тъмнозелен. Но въпреки различията и двете се чувстват добре, растат добре и цъфтят. Тези различия се дължат на индивидуалните особености на различните растения. Наблюдавайте растенията за качествата на цветовете и на новите издънки. Когато сте направили всичко необходимо за растенията като цяло, тогава можете да обърнете внимание и на всяко едно растение по отделно. Ако някое от растенията е загубило способността си да цъфти или новите му издънки са по-малки от старите, то тогава можете да се замислите получава ли то нужното количество светлина (също така да не забравяме, че е нужна и проверка на качеството на субстрата и режима на поливане). Някои растения може да имат по-голяма нужда от светлина от съседите си. В тази категория се отнасят хибридите между катлея и лелия – лелиокатлеите. За тях трябва да намерите по-светло място, сложете ги върху обърнати саксии или ги окачете така, че да не ги засенчват другите растения.

Полезно е да има някаква мярка за количеството светлина, необходимо на катлеите. Установено е, че катлеите се нуждаят от осветеност в рамките на 20 000 - 40 000 лукса (lx), или около 20-30 % от пълното слънчево лъчение. Лятото, в горещините е добре да се дава около 20 000 lx, за да се избегне прегарянето. Понякога дори, може и още по-малко, но внимавайте да не падне под 18 000 lx . Зимата, когато слънцето е по-слабо, а въздухът – по-хладен, може да се дадат и 40 000 lx . Ако имате на разположение и специални овлажнители, дори и лятото може да дадете повече светлина. Осветеността може да бъде измерена с помощта на фотоекспонометър. Измерването трябва да е направено в най-светлата част на деня, с експонометър, вдигнат директно към слънцето през стъклото, като внимавате част от дограмата да не го засенчва.

Обичайният метод на затъмнение в оранжериите се състои в покритие на стъклата със специална, разтворена бяла боя. Такъв тип бои могат да бъдат намерени в специализираните магазини. Разтварят се според инструкциите и се разливат или с четка се нанасят по стъклата до достигането на слой с нужната дебелина. Съществуват и видове постоянни затъмнения – например алуминиеви решетки, дървени капаци, които могат да бъдат монтирани от външната страна на оранжерията. За същата цел могат да бъдат използвани и щори (дървени или алуминиеви), които се вдигат или свалят в зависимост от времето.

В много области, през зимата стъклата трябва да бъдат чисти, незатъмнени, за да може да се даде на растенията достатъчно светлина. Но съществуват области, в които дори и през зимата трябва да има леко затъмнение. Яркото есенно слънце също може да изиска затъмнение, но като цяло самото засенчване трябва да бъде съобразено с годишното време. При приближаването на зимата следете внимателно растенията. Октомври-ноември засенчвайте лекичко, не позволявайте да се стигне до обгаряне.Ако е необходимо, възстановете целостта на увредения през лятото защитен слой на стъклата. В края на ноември и началото на декември проверете възможно ли е да измиете остатъците от затъмнението. Ако е много засъхнало, изстържете го. Само вие самите, наблюдавайки растенията си, можете да кажете нужно ли е да се премахне цялото затъмнение или е добре нещо да се остави и през зимата от него.

В края на зимата, когато дните се удължават и слънцето грее по-силно, внимавайте да не пропуснете момента, в който трябва пак да възстановите засенчването. През първите топли дни можете да регулирате температурата с проветрение и пулверизиране на растениата в средата на деня. По този начин ще дадете на растенията си нужното им след мрачните дни по-голямо количество светлина, без да се стига до претоплянето им. Ако обаче забележите пожълтяване на листата, значи е време за намаляване на количествато светлина (т.е. време е за затъмнение). Но бъдете внимателни, пролетта често обгаря без предупреждение. Не чакайте да се получат изгаряния и чак тогава да затъмнявате, по-добре го направете предварително.

Катлеите се чувстват най-добре, ако количеството светлина се увеличава не рязко, а постепенно. Растенията, които се отглеждат “сурово” (с хубаво осветяване), могат да преживеят по-големи и резки колебания на температурата в сравнение с изнежените растения. Няколко дни или седмица мрачно време няма да изнежат растенията до такава степен, че да има нужда от затъмнение при обичайно ясно време. Но няколко седмици или месеци постоянно мрачно време могат да направят растенията много чувствителни към количеството светлина и лесно да изгорят при появата на слънчевите лъчи.

Летният климат се колебае от мек до много горещ. Мекият климат позволява да се даде осветеност от порядъка на 30 000 - 40 000 lx . Много горещият, от друга страна налага намаляването на осветеността до 20 000 lx , дори до по-малко в крайни случаи. В този случай направете всичко възможно за охлаждане на оранжерията, преди да се наложи намаляване на светлината. Пролетта и лятото се явяват периоди на активен растеж за много орхидеи и тяхният бъдещ цъфтеж е в пряка зависимост от наличието на достатъчно количество светлина. Ако в оранжерията има достатъчно овлажнители, може да дадете повече светлина. Растенията ще ви се отблагодарят с добър растеж, повече на брой и по-големи цветове.

Преди време растениевъдите са се надявали да създадат оранжерия, в която да не се засенчва, а за охлаждане да се използва само движението на наситен с влага въздух. Това е било с идеята да се даде максимално количество светлина. В много малко места обаче това е било осъществено, болшинството от растениевъдите са продължили по старому да комбинират вентилация/затъмнение. В продължение на няколко години са правени опити обикновеното стъкло да се замени с фибростъкло. То пропуска около 85% от външната светлина в разсеян вид. Очакванията са били, че с него ще може да се отглеждат растенията без да се засенчват допълнително, само с помощта на вентилатори и контрол на влажността. Някои растениевъди, в районите с мек климат се оказали способни да изпълнят това. Но много осъзнали, че осветеността от 75 000 lx, пропускана от фибростъклото, е прекалено много и са налага да се засенчва. Между другото, ако желаете да ескпериментирате при висока интензивност на светлината с растения, нормално отглеждани при 20 000 – 40 000 lx е необходимо постепенно да увеличавате осветеността. Ако я увеличите изведнъж до 75 000 lx (колкото дава фибростъклото), дори и до по-малко, растенията ще получат ужасни изгаряния. В природата катлеите не получават пълно слънце. Те са засенчени от движещете се листа на дърветата, на които растат.

Статията е прегледана 9057 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

#1 Цветана Костова (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 03 септември 2016 в 12:24

Не съм производител и не мисля да ставам,но Благодаря за информацията :) Прекрасен и спорен ден Ви желая :)

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook