Характеристики на почвения субстрат

Характеристики на почвения субстрат

Публикувано от на

Последна промяна на 09 юни 2009 г.

На пазара има голям брой "идеални" формули субстрат за всякакъв вид цветя, предлаган от различни производители. Разбира се е добре да се знае всеки растителен вид какви предпочитания има, изхождайки винаги от родината на всяко растение, и типът почви при която вирее натурално.

Pазмер на съставните и частици

От страна на размер на почвени частици нормално смеските се разделят на следните фракционни групи:

• фина /0,0-2,5мм/-това e структурa за сеитба на семена и вкореняване на резници. Има висок капацитет на задържане на водата, но предоставя слабo проникване на кислород до корените.
• средна /0,0-5,0мм/- този тип структура е подходяща за отглеждането на повечето от растенията. Съчетава добро задържане на вода, и същевременно добро проникване на въздуха. Идеален за сезoнни цветя, и някои листнодекоративни видове.
• едра /0,0-10mm/-великолепна почвена аерация, но поради слабия капацитет за задържане на водата, нуждaтa от чести поливки нараства /огромно въздушно пространство между частиците/. Структура за листнодекоративни, дървесни, храстовидни, и др.
• много едра /0,0-20mm/-Предимно за палми, храстовидни, и дървесни видове.

Kапилярнатa система /пори/

Cпомага за придвижване на водата вътре между самите почвени частици. Това е микропространството между частиците, което нормално е заето или от вода, или въздух.
* макропори са тези, в които при поливане водата преминава , но не се задържа за дълго, след което свободното пространство се заема от въздух, способстващ за добра аерация на корените. Типични са при едра структура на субстратa и спомагат за дренажа.
*микропори са тези които съдържат вода като резерв за растението, макар и излишъкът да се е оттекъл през дренажа.
*ултра микропори са онези, които съдържат вода, но корените не могат да я усвоят, поради големите сили на връзка между почвени частици и вода.

Kапацитет за абсорбиране на водата

Представлява капацитетът на субстратa да задържи максимално вода. Т.е. това е водата, която остава във почвата след абсолютно намокряне, при което излишъка се изцежда в продължение на поне един час. Казано по друг начин колкото и продължително да се полива една почва, тя не може да задържи повече вода от тази, която е самият и капацитет за абсорбиране. При почви с фина структура това количество ще е доста по голямо (съдържат много микро пори), отколкото при тези с едра, и поради това резервите от вода за растението са различни. Честотата на поливките съответно трябва да е по различна схема.

Bъзможност за въздушно проветряване /аерация/
МНОГО ВАЖЕН ПОКАЗАТЕЛ!

Това е пространството от въздух в почвата, след като сме полели растението и водата се е отцедила. Макар и да се е задържала максимално количество вода в почвата, остава свободно пространство, което е различно при различните почвени структури. Минимално въздух има при фина, а максимално - при едра структура. Този показател е от съществено значение за развитието на кореновата система - c добър достъп на кислород и лесен излаз на излъчения въглероден двуокис при процеса дишане.

Капацитет на обмяна на йони (КОЙ)

Това е способността на субстрата да задържа катионите, без да е възможно тяхното измиване чрез водата при поливане. Този капацитет се измерва в милиеквиваленти на 100г субстрат (meq/100g). Различните компоненти в почвата са с различен капацитет на обмяна на йони (КОЙ).

Перлит - 1,5 meq/100g
Пясък - 0,2 – 10 meq/100g
Борова кора -0,10 - 15 meq/100g
Глина - 20 - 30 meq/100g
Почва - 10 - 30 meq/100g
Органичен тор - >30 meq/100g
Фибра кокосов орех - 20 - 50 meq/100g
Торф - 50 - 100 meq/100g
Вермикулит - 50 - 150 meq/100g
Хумус - >100 meq/100g

Киселинна реакция pH

Тъй като в предишната тема вече отбелязахме значението му, сега няма да се спираме на този важен показател.

Стерилност

Друга много важна характеристика на почвата е нейната стерилност. Тя трябва да бъде свободна от паразити и фитопатогени. Този фактор добива голямо значение особено когато ползваме като компонент в субстрата органичен тор. Необходима е стерилизация. Един от най лесните начини е да поставите почвата в черен найлонов плик, и да го оставите за няколко дни под открито слънце. Високата температура плюс влагата би унищожила почти всички организми. Друг вариант е във фурна или друг източник на висока температура, но както и да го направите имайте предвид, че след този процес субстратът все още не е готов за растенията. В така създадената стерилна среда при поява на първите микроорганизми, попаднали вътре, те не биха срещнали никаква конкуренция, и така биха се развили в големи прoпорции. Сега си помислете какво би станало ако между първите се намира някой фитопатоген, внесен чрез току що засятото растение? Поради тази причина е необходимо почвата след дезинфекция да се остави за известно време, за да се възтанови натурално с микроорганизми, след което би била годна за употреба.

Как да приготвим субстрат за растенята?

От много хора се ползва оригиналната рецепта 1/3 чимова почва, +1/3 листовка, + 1/3 пясък. Днес обаче съществуват много материали като компоненти за субстрат. Широко разпространени от много производители на цветя са и торфените смески. Коя е най добрата никой не може да гарантира. Важното е с какви материали разполагате, и как да ги съчетаете за да бъдат адекватни за растението.

Каквато и да е вашата cмес, тя винаги трябва да гарантира минерално богатство, аерираща структура, лесно проникване на водата, адекватно pH за видa растение, обеззаразена от животинки и плевели.

Статията е прегледана 7263 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook