Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Гастрохилус (Gastrochilus)

Гастрохилус (Gastrochilus)

Семейство Салепови (Orchidaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 06 януари 2010 г.

Името гастрохилус идва от гръцкото gaster – корем и cheilos – уста. Отнася се към формата на цвета, и по-точно на устната. Систематиката на рода не е уточнена напълно. Преди са се отнасяли към род Saccolabium и все още може да се намерят под това име. Описани са 151 вида, но от тях са признати официално 52.
Имат моноподиален растеж и по външен вид приличат на смес от Vanda и Phalaenopsis. Повечето са с компактен размер, с няколко кожести листа. Корените са многобройни, дебели, голяма част са въздушни. Цветоносите са къси, излизат странично на стъблото. Цветовете са многобройни, оцветени предимно в жълто, оранжево, бяло и кафяво.

Разпространение: Представителите на род Gastrochilus се срещат основно в тропическите и субтропическите части на Азия: Хималаите, Непал, Индия, Виетнам, Тайланд, Шри Ланка, Китай, Филипините и др.

Начин на отглеждане: Като родствени с Вандовите, гастрохилусите се нуждаят от топло и светло място, висока влажност и движение на въздуха. Препоръчва се субстратът да е смес от кори и сфагнум. Дребните видове е най-добре да се гледат качени на корк или в кошници. Така ефектът от късите им съцветия е най-голям. Размножаването е възможно чрез разделяне, както при Aerides.

Температура: В зависимост от хабитата им гастрохилусите изискват умерени до топли условия на отглеждане. Летни температури до 22-25°С, като могат да издържат за кратко до 30°С, но тогава трябва да им се осигури висока влажност и засенчване. През зимата нощните температури не трябва да падат под 12-15°С.

Светлина: За да се предизвика цъфтене се препоръчва да се гледат на светло, но не прекалено слънчево място. През лятото листата може да изгорят от силното слънце.

Поливане: През периода на растеж се нуждаят от много вода и висока влажност (50-80 %), но не обича подгизнал субстрат. Трябва да се осигури достатъчно движение на въздуха.

Торене: В периода на растеж трябва редовно да се подхранват.

Период на почивка: През доста неопределения период на покой, обикновено през зимата, поливането трябва да се намали, но не трябва да се спира, защото те нямат псевдобулби, където да складират хранителни вещества. Леко пулверизиране от време на време ги предпазва от изсъхване.

Видове:

Gastrochilus bellinus
Гастрохилус (Gastrochilus)Среща се в Тайланд, Южен Китай Лаос и Мианамар, в гъсти гори от 600 до 1700 м.н.в. Листата са 6-8, сърповидни, с разминаващи се върхове. Размери 11.5-23.5 х 1.5-2.3 см. Цветовете са 2-7, с размер около 2-3 см. Ароматни.
Най-добре е да се гледа качен на кора или корк. Умерено до топло, с висока влажност. Обикновено изисква засенчване. В периода на растеж да се полива често, а след като прецъфти да се намали поливането. Цъфти в края на зимата и през пролетта.

Gastrochilus japonicus
Гастрохилус (Gastrochilus)Среща се в Япония и Тайван, в планински гори от 1000 до 2000 м.н.в. Епифит по иглолистни дървета. Известен е като жълта борова орхидея. Миниатюрен вид. Да се отглежда качен, при умерени температури. През зимата може да издържи и хладни нощни температури. Светлината да е слаба до средна (като за фаленопсис). В природата расте по клоните и получава разсеяна светлина. Може да се развива добре и при изкуствено осветление. Да се полива равномерно през цялата година. През зимата да се остави да изсъхне между поливанията. Цъфти през есента. Може да цъфти повече от веднъж. Цветоносите са къси, с до 7 цвята. Има аромат на лимон.

Gastrochilus sororius
Гастрохилус (Gastrochilus)Среща се на островите Ява, Борнео, Суматра и Сулавези, в хълмисти и ниски планински гори под 1550 м.н.в. Миниатюрен епифит. Листата са 5-6, месести, дебели, тясно ланцетовидни, със силно разминаващи се върхове. Топлолюбив. Цъфти в края на есента. Цветоносът е къс 2.5 – 3 см. Съцветието е гъсто, с до 10 цвята с размер 1.5-2 см.

Личен опит: Моят го имам от Равик, за което сърдечно и благодаря. Видът е G. sororius. Гастрохилус (Gastrochilus)Много лесно се гледа, единственият „недостатък” е, че цветоносът нараства ужасно бавно. Отглеждам в кошница, субстратът е много едри кори, които не задържат вода. Лятото е на терасата – на много светло, без да го огрява слънце. Поливам го по 2-3 на ден през летните жеги, т.е. сутринта го натопявам, по обяд го мокря обилно отново, вечер го пръскам (терасата е южна и е голяма жега). В останалото време го пръскам всеки ден и на 2-3 дни го топя за няколко минути. За торенето – обича много, като вандите. При мен специално цветовете не се отварят ако не го наторя. Лесно се гледа и е невероятен мъник, който по никакъв начин не може да се снима читаво.

Статията е прегледана 9589 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook