Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Лозичка (Parthenocissus quinquefolia)

Лозичка (Parthenocissus quinquefolia)

Семейство Лозови (Vitaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 29 януари 2012 г.

Това пълзящо растение придава колорит на балкона или терасата с огненочервените си листа през есента. Засадено свободно, то достига 12м височина и се катери с мустачета, по чийто край понякога има хващателни дискове. В ботаническия наръчник „Илюстрирана средно европейска флора" появата на хващателните дискове е описана много нагледно: „Разклоненията на отбягващите светлина млади мустачета нямат хващателни дискове, а са завити като кука и не са много дебели. Когато достигнат твърд предмет, разклоненията се простират настрани. Само за два дни огънатите върхове се удебеляват, оцветяват се в светлочервено и добиват дисковидна форма, която се свързва неделимо със своята подложка посредством отделяния от диска маджун, който в началото е гъста течност, а по-късно се втвърдява". Големите до 12см листа, лятно зелени и длановидни, постепенно изпадат през есента. Невзрачните бяло зеленикави цветове са разположени на съцветия под листата. Миризмата им привлича пчели, докато сините плодове на червени дръжки са любима храна за птиците. За разлика от своята роднина, дивата лоза Parthenocissus tricuspidata, пренесена още през 1862 г., лозичката е известна от 1929 г. Днес двете растения често се смесват. Междувременно са се появили някои разновидности, например:
Parthenocissus quinquefolia var. engelmanii. Тази разновидност се отличава от чистия вид по по-нежните листа, които през есента стават тъмночервени, и по-добре развитите хващателни дискове. С тяхна помощ, засадена на свобода, тя се катери до над 10м височина. Освен това по-добрата способност за задържане й помага да пълзи дори по гладки стени или зидове.
Parthenocissus quinquefolia var. hirsuta. При тази разновидност листата и стъблата са с меки власинки (hirsuta). През есента те са светлочервени.

Период на цъфтене: Юни до август.
Произход: Северна Америка до Мексико.
Месторастене: Слънчево до полусенчесто. Когато е на слънчево място, есенната окраска е по-интензивна.
Субстрат: Оптимална пръст или глинесто-хумусна пръст.
Поливане, торене: В периода на израстване се полива обилно. До август се наторява през 8 седмици.
Други грижи: Нуждае се от стабилно опънати телове или конструкция за мустаците.
Презимуване: Със зимна защита на открито. При засушаване се полива умерено в немразовити дни.
Вредители, болести: Гъбична инфекция, при която филизите провисват (рядко).
Размножаване: Чрез калеми (работа на специалист).
Съвети за оформление: През есента младото растение може да се постави в саксия, която влиза точно в отвора на тумбест съд. Огненочервените листа изглеждат като облети с лава. Подходяща за бонзай.

Статията е прегледана 12299 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook