Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Салвиния (Salvinia)

Салвиния (Salvinia)

Семейство Салвиниеви (Salviniaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 08 май 2011 г.

Представителите на семейство Салвиниеви (Salviniaceae) са водни папрати, забележителна черта на които е тяхната разноспоровост. В течение на много години салвиниевите са ги сближавали с марсилеевите и са ги обединявали в един общ и изкуствено създаден разред водни папрати – Hydropteridales. В действителност салвиниевите са далеко от марсилеевите. По съвременните представи, най-близки до тях семейства са Hymenophyllaceae и Cyatheaceae, от общи предци на които е възможно да са произлязли и салвиниевите.

В семейство Salviniaceae има един род – род Salvinia.

Десетте вида съвременни салвинии се явяват остатък от някога голям род, възникнал, вероятно, в мезозоя. Името на рода е дадено в чест на италианския учен от XVII в. А. Салвиний.

Болшинството от салвиниевите обитават пресноводни водоеми в тропиците и субтропиците. С изключение на едногодишната Salvinia natans, видовете от този род са многогодишни растения с плаващи на повърхността на водата тънки разклонени коренища, напълно лишени от придатъчни корени. Коренищата на салвиниите носят тясно разположените тричленни листни петури. Всяка петура се състои от двойка плаващи на повърхността на водата сегменти по връхната страна на коренището и трети, потопен сегмент, които представлява ред неразчленени нишки, гъсто покрити с власинки. При най древните намерени салвинии нишките на потопения сегмент са многократно разчленени, но това свойство е загубено при съвременните видове. Потопената във водата кореноподобна част на растението изпълнява функция на отсъстващите при салвиниите корени, като се явява едновременно абсорбиращ и стабилизиращ апарат. Освен това, на потопения сегмент се развиват спороносните органи.

Много характерен признак, имащ значение за определяне на видовете, се явява наличието или отсъствието на долната страна на плаващите сегменти на своеобразен израстък – кил. Килът, състоящ се от рехава тъкан, в горната си част е прикрепен към средната жилка на сегмента, а в долната – преминава в дръжка, съединяваща плаващия сегмент с оста на цялото растение. Килът се развива преди листа и плаващата пластинка на младите листа създава впечатление на неголямо хоризонтално разширение на мощен, вертикално потопен във водата кил. Както показват палеоботаническите находки, салвинии с килове са били широко разпространени в миналите геоложки времена. Килът, по всяка вероятност, играе роля на поплавък, удържащ плаващите листа на повърхността на водата.

Еволюцията на салвиниите е вървяла по пътя на редукцията. Тя е засегнала както вегетативните, така и репродуктивните органи. Съкратили са се размерите на цялото растение, листата, по-прост е станал строежът, много се е съкратил размерът на кила, а в много случаи той съвсем е изчезнал. От съвременните видове най-мощен, издут кил има Salvinia oblongifolia, която има и най-големите листа. При повечето дребнолистни салвинии (напр. Salvinia nymphellula) и килът е значително по-малък. Светлолюбивите форми на Salvinia auriculata имат по-големи листа с по-добре развит кил, от сенколюбивите форми.

В благоприятни условия салвиниите бързо се разрастват по повърхността на водата, поради добре развитото при тях вегетативно размножаване. Във възлите между листата се развиват пъпки, от които се развиват разклонения на коренището. Те лесно се откъсват от основното стебло и се отнасят от течението и животните. Стопанската дейност на човека способства за още по-бързото размножаване на някои видове. Salvinia auriculata, занесена в Африка от Южна Америка, прекрасно се е аклиматизирала там и оказва съществено влияние на режима и стопанската дейност на африканските водоеми. В някои водоеми слоят от тази папрат достига дебелина 25 см и препятства движението на водните съдове, пречи на нормалната работа на турбините във водните електроцентрали.

Салвиниите са популярни като декоративни растения в аквариуми и паркови водоеми. В открити басейни най-добре се развива Salvinia natans. В оранжерии и в стайни условия, обратно, това растение се развива по-зле, отколкото тропическите видове, а зимата съвсем загива. В аквариуми обикновено се отглеждат американските тропически видове, например Salvinia auriculata и Salvinia Sprucei.

Размножаване при род Salvinia

Мъжките и женските гаметофити се развиват от микро- и мегаспори, които се образуват в микро- и мегаспорангии, затворени в микро- и мегасоруси. Сорусите се образуват на спороносния, потопен във водата, сегмент. Мегасорусите, обикновено на крачета, се образуват първи в основата на сегмента. Микросорусите, като правило, са седящи (без крачета) и са разположени на останалата част на сегмента. По характера на развитието на сорусите салвиниевите много напомнят Hymenophyllaceae. Връхната клетка на края на сегмента се разраства в по-голямо или по-малко коритообразно ложе на соруса, вътре в което преминава жилката на сегмента. Едновременно с началото на образуването на ложето на соруса в неговата основа възниква пръстеновидно покривалце, постепенно растящо и покриващо ложето. Покривалцето е двуслойно, с широка въздушна кухина между слоевете. Често по повърхността на покривалцето има власинки. Всички соруси по форма и големина са сходни по между си. Изключение прави Salvinia natans, при която микросорусите са по-големи от мегасорусите. Мегасорусът се състои от няколко (до 25) мегаспорангии, разположени или единично на късо дебело краче (при Salvinia natans), или на групи на разклонени крачета. Обвивката на спорангия е тънка, без отвори. В мегаспорангиите се развива само по една голяма мегаспора. Тя остава през цялото време в обвивката и пада заедно с нея. Обкръжаващата мегаспората пенеста маса играе роля на плавателно приспособление, както за мегаспорите, така и за развиващия се женски гаметофит. В микросорусите на Salvinia auriculata се образуват до 500 микроспорангия, а в тях – по 32 (при Salvinia natans – 64) микроспори. Микроспорите имат ясно изразени трилъчеви ръбове. Съзряващите микроспори – по 4 – са потопени във втвърдяваща се плазмена маса, наречена масул. Забележителен е фактът, че изкопаемата Salvinia reusii е имала амфиспорангиални соруси с многочислени микроспорангии и малък брой мегаспорангии. При съвременните салвинии са отбелязани случаи на развитие, наред с нормалните, несвойствени за тях амфиспорангиални соруси. При Salvinia natans (едногодишно растение) това става през есента. След изгниването на покривалцата на спорите, обвивките на спорангиите изплуват на повърхността. Микроспорите дават начало на силно редуциран мъжки гаметофит, а мегаспорите прорастват в по-голям женски гаметофит. Прорастването на спорите става вътре в спорангиите. Прорастващата микроспора разкъсва обвивката на спорангия и образува в началото триклетъчен мъжки гаметофит. Долната негова клетка отчленява малка клетчица, а от двете връхни клетки, чрез последващи деления, се образуват две безплодни клетки – остатъци от обвивката на антеридия и две сперматогенни клетки, всяка от които произвежда по 4 спирално завити сперматозоида. При прорастването на мегаспората нейната обвивка се разкъсва на три части и зеленият женски гаметофит излиза навън във вид на ветрило. На гаметофита се образуват три късошийни архегония. Ако нито един от тях не се оплоди, то може да се появят още няколко. След оплождането се развива само един архегоний. Зародишът, диференцирайки се, образува краче, връх на стебло, пъпковиден пръв лист, два следващи листа един след друг и следващи листи в петурки. Образуване на зародишен корен с достоверност не е установено.

Видове салвинии:

Salvinia cucullata
Salvinia cucullataТази водна папрат е разпространена в Индия и Малайзия.
Листата са свити във фунийка. Те са тънки, с горен и долен епидермис. Между двата слоя епидермис е разположен мезофил, състоящ се от два слоя големи кухини, наречени аерокамери, които са отделени една от друга с един слой клетки. Повърхността на плаващите листа е покрита с власинки, които могат да са срастнали с връхчетата си или да са свободни. Те препятстват смачкването на повърхността на плаващите листа. Ако плаващите листа потънат във водата, власинките удържат кум повърхността на листа мехурчета въздух и листата блестят като сребърни. Несмачкваемостта на повърхността на листата е важно приспособление, необходимо за фотосинтезата и дишането на растението.

Salvinia natans
Salvinia natansТази папрат е едногодишно растение. Тя е разпространена в тропиците. Приспособила се е към живот и в умерените ширини – в Европа, Азия. Тя плава на повърхността на застояли и бавно течащи води, като понякога образува плътен слой, закриващ достъпа на светлина във водоемите. Това е проблем за развитието на други водни растения, водни насекоми и техните личинки. В същото време салвиниите служат за убежище на малките рибки в първите дни от развитието им.

Растението има къси стебла, на които по двойки са разположени овални листа, покрити с власинки, дълги до 1,5 см.

Салвиниите са популярни като декоративни растения. Salvinia natans се развива най-добре в открити паркови водоеми. В оранжерии и в стайни условия, това растение се развива по-зле, отколкото тропическите видове, а зимата може съвсем да загине.
Температурата на водата трябва да е 20 – 28 градуса, но оптималната температура е 24 – 28 градуса. При по-ниски температури тази салвиния расте много бавно и листата са много малки. Твърдостта и киселинността на водата нямат значение за това растение.
Salvinia natans обича ярка светлина и висока влажност на въздуха. Вегетативното размножаване е единствено възможното в аквариум. Отделя се парченце стебло с двойка листа – при добри условия ще даде начало на ново растение.

Salvinia auriculata
Salvinia auriculataSalvinia auriculata е водна папрат, населяваща тропическите и субтропическите райони на Южна Америка. Тя расте в застояли водоеми. Стеблата са хоризонтално разположени на повърхността на водата, много разклонени. Листната петурка се състои от 3 листчета – 2 плаващи и един потопен във водата. Плаващите листа са малки, с жълтеникав оттенък, овални, плоски. Краищата им може да са повдигнати (добре е изразено при развитите растения), образуващи лодкообразна пластинка. Те са дълги до 3,5 см, противоположно разположени на къса дръжка. Третият, потопен във водата лист е покрит с власинки, силно разчленен и прилича на корен.

Растението се нуждае от ярка слънчева светлина. В домашни условия зимата е необходимо допълнително изкуствено осветление. Растението обича топъл и не много влажен въздух. Температурата на водата трябва да е 20 – 25 градуса, pH – 6 – 7.
Когато растението се отглежда в аквариум, трябва да се внимава върху листата му да не падат капки вода – покривното стъкло да се поставя наклонено, така че капките от конденза да се стичат по неговия край. В домашни условия растението се размножава само вегетативно – отделят се клонки.

Статията е прегледана 8408 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

#1 Алекс (Нерегистриран потребител)

Публикуван на 27 май 2011 в 14:27

Ммм цветето е много хубаво

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook