Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Градинското езерце като екосистема

Градинското езерце като екосистема

Публикувано от на

Последна промяна на 26 декември 2011 г.

Всеки собственик на градинско езерце би искал водоемът му да е с чиста и прозрачна вода, със здрави рибки и красиви водни растения.

Всеки един водоем представлява среда за развитие на множество организми – растителни и животински. Те образуват биоценоз – съобщество, вътре в което се установяват взаимоотношения на равновесие. Водните растения под въздействие на слънчевите лъчи натрупват биомаса. Тази биомаса по-нататък служи като храна на множество животни. Телата на умрелите животни и растения падат на дъното на водоема и образуват т.нар. детрит (тиня), който под въздействието на бактерии и гъби се разлага до по-прости органични съединения, след което се минерализира. Продуктите които се отделят в резултат на минерализацията представляват предимно амониеви, нитратни, фосфатни и калиеви соли. Получените минерални соли веднага активно се включват в натрупването на нова биомаса в процеса на фотосинтеза. Благодарение на постоянно постъпващата във водоема слънчева енергия, процесът на натрупване на биомаса преобладава над процеса на минерализация. В природата един такъв биоценоз почти винаги представлява отворена екосистема. Посредством водните течения и посредством миграцията на животни, всяка година от водоемите се изнасят тонове биомаса и се насочват към други екосистеми. Именно това спасява водоемите от затлачване с органично вещество и от тяхната постепенна атрофия.

В декоративните градински езера се наблюдава същия процес на натрупване на биомаса, макар и в много по-малък мащаб. Там липсва обаче естественото изнасяне на биомаса. Затова при поддръжката на едно градинско езерце усилията трябва да са насочени именно към овладяване на процеса на изчистването на водата от излишните органични и минерални вещества. Днес множество фирми, които изграждат градински езерца, предлагат към тях и изграждане на техногенни системи за очистване на водата. Това са системи от помпи, механични, химични и биологични филтри, аератори, UV лампи за унищожаване на водорасли, щамове от бактериални култури, които съдействат за по-бързата минерализация на органичните отпадъци във водата, ензими, та дори и белтъчни гелове на основата на соя, които абсорбират в себе си детрита и спомагат за по-бързото му утаяване на дъното. Колкото е по-малко едно езерце, толкова по-наложително е използването на такива изкуствени системи за очистване. И обратното – при по-големите градински езера, с обем стотици или хиляди куб.м. вода изкуственото очистване на водата не е така наложително. Накратко ще обясним защо това е така.

По-малките водни обеми се загряват и охлаждат по-бързо от големите, а това предизвиква големи денонощни и сезонни колебания на кислородното съдържание във водата. По-високата температура на водата благоприятства бурното развитие на водните организми, които от своя страна още повече изчерпват съдържанието на кислород във водата. Резките колебания на разтворен кислород и най-вече постоянният му дефицит водят до обедняване на екосистемата от към фауна. От гръбначните животни такива условия могат да понесат само жабите и 1 –2 вида шаранови риби. От друга страна топлите плитки води благоприятстват развитието на низша флора - едноклетъчни и многоклетъчни водорасли. Това води до помътняване на водата и рязко влошаване на естетическите качества на езерцето.

По-големите водни обеми имат по-устойчива температура и това дава възможност за развитие на по-богата от към видове и по-устойчива екосистема. В такива водоеми, даже и без никаква човешка намеса, атрофията настъпва много по-бавно, с темпове незабележими за един човешки живот.

Първото правило от което трябва да се ръководим при създаване на изкуствено градинско езеро, е да го направим максимално голямо според възможностите, които позволява мащабът на околното пространство. Трябва да се стремим към постигане на хармония между размера на езерото и мащабите на околното пространство. Като идеален пример в това отношение могат да бъдат посочени японските средновековни градини. Разбира се размерът на езерото, освен от всичко друго, се определя и от наличието на достатъчни количества вода. Ако липсва надежден и евтин водоизточник е по-добре да се откажем от идеята за градинско езеро. Няма по-жалка гледка от езеро без вода. Най–добре е ако наблизо минава естествен воден поток който може по гравитачен път да захранва езерото с вода. Други алтернативни варианти са наличието на каптиран извор, сондаж или кладенец или в краен случай захранване от водопровод с питейна вода. Надеждната хидроизолация е задължителна за градинските езера, особено ако няма постоянен естествен воден поток, който да захранва езерото. Тук няма да се спираме на избора на хидроизолация тъй като това е отделна и доста обширна тема.

Минималната дълбочина при която могат да презимуват успешно рибките е 0,8м. Оптималната дълбочина при едно средно голямо декоративно езеро е 1,50 – 2м. По-големите дълбочини действат подтискащо на наблюдателя и не се препоръчват за декоративни езерца. Желателно е бреговете на водоема да са с полегати наклони и да се засадят с висша водна растителност. Оптималните дълбочини за засаждане на водни растения са от 0 до 0,8 м. Изключение правят някои видове водна лилия (Nymphaea alba), какичка (Nymphoides peltata) и бърдуче (Nuphar lutea), които се развиват добре и при дълбочини над 1,50м.

Статията е прегледана 7665 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook