Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Градинското езерце като екосистема - осигуряване на кислород

Градинското езерце като екосистема - осигуряване на кислород

Публикувано от на

Последна промяна на 27 декември 2011 г.

От съдържанието на кислород изцяло зависи способността за самоочистване на водоема. Освен използването на аератори и помпи които задвижват водоскоци и фонтанчета, аериране на водата се постига и чрез заселване на подходящи растения – аератори. Това са една група растения, които живеят почти изцяло потопени във водата, а корените им са прикрепени към дъното на водоема. Фотосинтезирайки, тези растения отделят във водата кислород, Към тази група влизат както представители на висшите цветни растения, така и някои представители на мъховете. Ето някои от тях:

1. Fontinalis antipyretica – кладенчов мъх. Това е вид мъх, който води изцяло воден начинна живот. Разпространен е в Европа, Америка, Азия и Африка. Среща се в планинските потоци със студена вода и бързо течение. Захваща се за камъни или пънове с помощта на ризоиди. Във водоеми с топла вода не се развива добре.

2. Elodea – водна чума. Родината й е Американския континент , но е интродуцирана във водоемите на цяла Европа и Азия и се е превърнала в растение космополит. У нас най-широко е разпространен видът Elodea canadensis – канадска водна чума. Среща се в почти всички водоеми със стояща или бавно течаща вода. Наречена е водна чума. заради изключителната си инвазивност. Растението е с подводен начин на живот. Само по време на цъфтежа над повърхността на водата се появяват малки бели цветчета. През есента връхчетата на стъблата образуват малки подобни на луковица топчести органи наречени “ториони”. Това са вегетативни органи с които растението може да презимува при много студени зими. През пролетта тези ториони дават началото на нови растения.

3. Myriophyllum verticillatum- прешленест мириофилум – сем. Haloragaceae. Представлява тревисто растение изцяло потопено във водата. Корените му се захващат за дъното. Стъблото е тънко. Листата са лишени от петури и имат само жилки. По време на цъфтеж цветоносите изплуват над водата. Образува гъсти подводни обраствания, които служат за убежище на безброй водни организми, но най-вече на новоизлюпените рибки. В слънчеви дни от растението буквално бълбукат мехурчета кислород.

4. Ceratophyllum demersum – роголистник – сем. Ceratophyllaceae. Това растение е широко разпространено в почти всички сладководни водоеми по света, в това число и във водоемите на България. Абсолютно непретенциозно е. Захваща се за субстрата на дъното с кореноподобни клонки. Образува подводни обраствания подобно на мириофилума. Предпочита по сенчести месторастения, а ако няма такива, отива на по-голяма дълбочина. Цветовете му са подводни. Узрелите тичинки изплуват на повърхността на водата и там прашецът се разсейва, като веднага потъва отново във водата. При цератофилума е налице т.нар. подводно опрашване. Освен със семена, лесно се размножава с части от стъблото си (стъблени резници). Веднъж попаднал във водоема, той се настанява там трайно. Служи за храна на някои видове риби и водни охлюви. Както и мириофилума, насища водата с голямо количество кислород и абсорбира излишните хранителни йони.

5. Potamogeton pectinatus – Гребеновиден ръждавец. Естествено е разпространен в сладководните и полусолените водоеми на Европа, в това число и в България. Представлява многогодишно растение с изцяло потопени под водата стъбла и листа. Единствено цветовете се показват над водата. Образува коренища в дънния субстрат с които презимува. През пролетта от тях отново изникват стъбла и листа. Размножава се със семена и части от коренището. Обича както стоящи води, така и водоеми с леко течение. Образува подводни обраствания, които обогатяват водата с кислород, служат за убежище на малките рибки и за храна на различни водни обитатели.

6. Potamogeton crispus – Къдраволистен ръждавец – сем. Potamogetonaceae. Този вид носи името си от накъдрените си листа. Разпространен е в цяла Европа, а от там завладява и Северна Америка. Както повечето висши водни растения и къдраволистният потамогетон е изключително инвазивен вид. Стъблото и листата му са изцяло потопени във водата. Обитава всякакви сладководни водоеми със стояща и течаща вода, като се развива дори в потоци с бързо течение. Среща се също и в лимани с полусолени води. Както и останалите висши водни растения, потамогетоните образуват по върховете на стъблата си вегетативни органи подобни на луковички, които се наричат ‘ториони’. Наред със семената, резниците и коренищата, торионите също представляват органи размножаване и за оцеляване при неблагоприятни условия. Потамогетоните имат свойството да се развиват рано през пролетта и до началото на лятото дават обилна листна маса.

7. Ranunculus aquatilis – водно лютиче. Многогодишно тревисто растение, което е разпространено почти по целия свят. Не се среща само в Южна Америка. Развива два вида листа – подводни и надводни. При подводните липсва листна петура, развито е само жилкуването. Надводните листа са закръглени, врязани и плуват върху повърхността на водата. Цветовете са бели и също се показват над водата. Растението обитава както стоящи води, така и бързо течащи планински ручеи. Подводните листа обогатяват водата с кислород. Плаващите надводни листа засенчват водата и препятстват нагряването й. Цветовете допълнително разкрасяват водоема.

Освен описаните по-горе растения-аератори, в различните водоеми на България а и по света се срещат още много други видове, които имат сходна биология и извършват аналогични процеси във водоемите.

Водораслите също насищат водата с кислород, но проблема е в това, че нямат декоративна стойност – дори напротив – загрозяват водоема. Водораслите първи усвояват разтворените във водата нитратни, амониеви, фосфорни и калиеви соли като това предизвиква бурното им размножаване и висшите водни растения изпитват недостиг на макро- и микро-елементи. От друга страна умереното съдържание на едноклетъчни водорасли във водата подобрява менюто на рибите с витамини. Професионалните рибовъди във фермите за декоративни риби смятат, че “зелената” вода спомага за по-яркото обагряне на декоративните шарани “кои”. При наши наблюдения, в градинско езеро с обем 10 куб.м. при 3 годишна ‘експлоатация’ почти липсват нишковидни водорасли. Езерото е гъсто заселено с водни лили, с растения аератори и с риби – декоративни шарани, златни рибки, златиста каракуда, орфи и речен кефал. По-надолу ще посочим някои методи за ограничаване развитието на водорасли във езерцето.

Статията е прегледана 6489 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Препоръчваме ви да прочетете

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook