Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Глухарче, радика (Taraxacum officinale)

Глухарче, радика (Taraxacum officinale)

Семейство Сложноцветни (Asteraceae (остар. Compositae))

Публикувано от на

Последна промяна на 14 август 2012 г.

Разпространение: Глухарчето е разпространено на практика навсякъде - по ливади, пасища, паркове, градини, стари посеви, край пътища.

Описание: Многогодишно тревисто растение със силно скъсено стебло и добре развит вретеновидно задебелен корен. Листата са разположени във форма на розетка. Те са плитко или по-дълбоко пересто врязани. От средата на розетката израства голо и кухо безлистно стебло, високо до 30 см., завършващо с едра цветна кошничка. Всички цветове са златисто жълти, езичести. Семената са вретеновидни, снабдени с хвърчилка.

Използваема част: Цялото растение (заедно с корените) или само корените. Цялото растение се събира малко преди цъфтежа или през време на цъфтежа - от май до август. Глухарчето се суши на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Добре изсушеното растение има зелен цвят на листата със слаб виолетов оттенък, светло- до тъмнокафяв цвят на корените, без миризма и има слабо горчив вкус. Допустима влажност- 13%. Опакова се в бали. Корените се вадят, когато листната розетка започне да увяхва през август и септември или рано напролет, преди да започне цъфтежа - април до май. Корените на глухарчето също се сушат при температура до 40 градуса.

Химичен състав: Наземната част съдържа тараксантин, флавоксантин, лутеин, а също така арнидол и фаладиол, витамин В1, С и Д, провитамин А, лактоцерол, аспаригин, холин. Млечният сок на глухарчето (пресните листа) съдържа горчивото вещество тараксацин и др.
Корените на глухарчето съдържат тритерпеновите съединения тараксерол, тараксастерол и псевдотараксастерол, стерините бета-систостерин и стигмастерин, тараксол, тараксацин, инулин, каучук, мазнини, съставени от глицериди на олеиновата, палмитиновата, линоловата, церотиновата и други киселини, холин, инозит, манит и др.

Лечебни свойства и приложение: Основното действие на глухарчето е свързано с подобряване на функциите на черния дроб. Освен това билката притежава жлъчогонно, пикочогонно и противоглистно действие. Възбужда апетита. Прилага се при чернодробни страдания (жълтеница от чернодробен произход, камъни в жлъчката), болести на пикочните пътища (възпаление на пикочния мехур и бъбреците, камъни в бъбреците и мехура), хемороиди, стомашни и чревни смущения, захарна болест.
Българската народна медицина препоръчва глухарчето още при болести на далака и хронични екземи. Свежите млади листа могат да се използват рано напролет като салата при малокръвие и кожни болести.

Начин на употреба: 1 супена лъжица изсушени надземни части се заливат с 400 мл. вряла вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се прецежда и се пие по 1 чаена чаша преди ядене 4 пъти дневно. Една кафена лъжичка ситно нарязани корени се вари 10 минути в 500 мл. вода. Прецедената отвара се пие по същия начин и при същите случаи.

Глухарче, радика (Taraxacum officinale)

Статията е прегледана 6520 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook