Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Matteuccia и Onoclea

Matteuccia и Onoclea

Семейство Изтравничеви (Aspleniaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 16 юли 2013 г.

Тези два рода, принадлежащи на подсемейство Athyrioideae, понякога биват разглеждани като самостоятелно подсемейство или дори като самостоятелно семейство. Те спадат към тази по-малка група папрати, при които спороносните листа са претърпели значителна редукция на листната си петура и рязко се отличават от стерилните.

Родът Matteuccia се състои от 2 – 3 вида, растящи в северното полукълбо. В рода Onoclea има само един вид – Onoclea sensibilis.

Двата рода са придобили специализирани черти в строежа на спорите. Те са големи, зелени – фотосинтезиращи, имащи забележими хлоропласти. Наличието на хлоропласти позволява на спорите да прорастват почти веднага след разсейването. Спорите се разсейват винаги пролетта, когато има достатъчна влага за прорастването, макар че се залагат и формират в предишния сезон.

Matteuccia struthiopteris

Matteuccia struthiopteris е една от най-красивите и най-често култивирани папрати за открити пространства.

Стерилните и листа са перести с пересто нарязани сегменти, дълги до 1,70 м, образуващи фуния с правилна форма, която обгръща снопчето, появяващо се по-късно, от по-къси спороносни листа. По форма едноперестите спороносни листа напомнят щраусови пера. Краищата на сегментите на спороносните листа са завити до средната жилка така, че обезпечават защитата на разположените на краищата на разклонените жилки закръглени соруси.
Спорофитите на Matteuccia struthiopteris вначалото са светло зелени, след това стават тъмно кафяви, контрастирайки с окраската си със светло зелените стерилни листа.
Есента стерилните листа увяхват, а спороносните остават да зимуват. Техните тъмно кафяви върхове стърчат зимата над снега. Пролетта краищата на листата се разтварят, освобождавайки спорите и те се разсейват.
Коренищата са прави и мощни.

Matteuccia struthiopteris е широко разпространена папрат в умерените зони на северното полукълбо – по блата и влажни, покрити с гори склонове, по сенчести речни брегове.

Младите листа на тази папрат в някои страни се използват за храна.

Onoclea sensibilis

Onoclea sensibilis има диморфни листа. Стерилните са опадващи, с дълги дръжки и пересто насечена петура. Фертилните са зимуващи, с петура, много по-къса от тази на стерилните листа, двупереста, с много характерни сегменти от втори ред, напомнящи броеница. Сферичната форма на тези сегменти се достига по пътя на завиване на вътре краищата на сегментите.
Фертилните листа са разположени редом до стерилните, за разлика от Matteuccia struthiopteris, при която фертилните листа са в центъра на фуния от стерилни.
Стерилните листа чернеят с настъпването на студовете.
За разлика от Matteuccia, с характерните за нея прави и мощни коренища, оноклеята има дълго и тънко пълзящо коренище.

Съвременният ареал на този род обхваща Северна Америка и Източна Азия – расте по влажни ливади, блата, крайречни гори.
Изкопаеми останки от оноклеи, намерени в Западна Европа, Шотландия, Източен Казахстан, Туркмения, Сибир, Северна Америка, говорят за значително по-широкото разпространение на този род в миналото.

Статията е прегледана 5058 пъти

Източници

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Препоръчваме ви да прочетете

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook