Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Плеридиум (Pleridium)

Плеридиум (Pleridium)

Семейство Циатееви (Cyatheaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 22 октомври 2013 г.

Род Плеридиум (Pleridium) е представен от един много полиморфен вид Pleridium aquilinum, почти космополитно разпространен по цялата земя (освен полярните области и пустините). Понякога Pleridium aquilinum го разделят на няколко близки видове.

Плеридиум (Pleridium)

Друга еволюционна тенденция в подсемейство Dennstaedtioideae се изразява в редукция на вътрешните покривалца до пълното им изчезване и в образуването на слети соруси. Към тази група родове принадлежи родът Pleridium.

Плеридиум (Pleridium)

Плеридиумът има дълбоки подземни разклонени коренища. Страничните разклонения на коренищата, които са възходящи (до самата земна повърхност), се разклоняват повторно и формират листа.

Плеридиум (Pleridium)Листата на плеридиума са много твърди, с големи тройни петури, най-често триперести. Долната двойка сегменти в основата си имат образувания, които отделят сладка течност, привличаща мравки. Краищата на сегментите на листата са завити и закриват непрекъснатата линия на сорусите, съединяваща окончанията на жилките. От вътрешната страна на тази линия е прикрепено слабо развито вътрешно покривалце, имащо вид на непрекъсната  или разкъсана пеленка, понякога дори то представлява немногочислени власинки.

Явявайки се доста примитивен по своите морфологични черти (власинки на коренището, епипетиоларно разклоняване, свободно жилкуване), плеридиумът, в същото време, е придобил черти на висока организация в строежа на проводящата система на коренището.

Плеридиумът е разпространен в равнините и в планините до 3000 м. Най-често той се среща в светли гори, в храсталаци, по открити възвишения, обикновено на песъчлива почва. В естествените си местообитания плеридиумът рядко е агресивно разпространяващо се растение. Но дейността на човека способства за превръщането му в една от най-разпространените папрати. Дълбоко разположените му коренища и способността към бурно вегетативно размножаване позволяват на плеридиума да се разселва на места след пожар, унищожени и изоставени поля, плантации и пасбища. В някои страни плеридиумът е станал трудно изкореним бурен, при което са нужни специални мерки за борба с него.

Плеридиум (Pleridium)

В живота на човека, едновременно, плеридиумът е играл и играе не само отрицателна, но и положителна роля. В Япония, например, естествените запаси от тази папрат не стигат да се удовлетворят потребностите на населението. Само в Токио ежегодно употребяват за храна повече от 300 000 кг млади листа на плеридиум. В много други страни също използват за храна тази папрат. В Нова Зеландия, на Канарските острови, в Америка са приготвяли от изсушените коренища хляб или са ги използвали за храна в суров вид. В гладни години хляб от плеридиум са пекли и в някои европейски страни.

Плеридиум (Pleridium)

Известно е и приложение на тази папрат в медицината като противоглистно средство, за лечение на рахит при деца и др.

Плеридиум (Pleridium)

В много страни плеридиумът се използва в бита. В Англия с листата са постилали на животните. Използвал се е и за топливо. Пепелта от тази папрат отдавна е служела като важен изсточник за промишлено получаване на поташ (калиев карбонат), който се е използвал производство на труднотопимо стъкло и зелен сапун. Миещите и избелващите свойства на тази пепел са били известни дори преди появата на сапуна.



Семейство Cyatheaceae обединява над 1000, главно тропически вида, повече от половината от които са дървовидни папрати.
Представителите на тази древна група съчетават в своя морфологичен строеж, както примитивни черти, така и висока организация, характерна за по-съвременните семейства папрати. Устройството на проводящата им система варира в широки граници, някои от тях са примитивно покрити с власинки, други са покрити със сложно устроени люспи, положението на сорусите е от маргинално до дорсално на жилките. Спорангиите обикновено са големи, с коси отворчета от удебелени клетки. Спорите са тригодишни, тетраедни (билатерални са само при част от представителите на подсемейство Dennstaedtioideae. Гаметофитите са сърцевидни, зелени, удебелени в центъра. При циатейните се наблюдава и голямо разнообразие в хромозомните числа, съставящи неравномерни редове, в които промеждутъчните звена, вероятно, са били загубени в хода на еволюцията.



Подсемейство Dennstaedtioideae

Сред подсемействата на семейство циатейни подсемейство Dennstaedtioideae заема особено положение и понякога се разглежда като самостоятелно семейство. То е представено от 13 рода.
Почти всички родове на това подсемейство имат пълзящи дорсивентрални коренища, покрити с власинки. Изключение правят: род Saccoloma и род Orthiopteris, които имат покрити с люспи стебла.

Статията е прегледана 3478 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Препоръчваме ви да прочетете

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook