Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Ивайло Иванов (ivovladi)

Ивайло Иванов (ivovladi)

Публикувано от на

Последна промяна на 07 декември 2013 г.

За хората, които го  познават, веднага ще стане ясно, че „да вземеш интервю“ от него не е нещо, което ще протече планирано и ще се случи по предсказуемия начин. Артистичен, eкстровертен и многословен, той е всичко друго, но не и предсказуем. Достатъчно е да видите само няколко от работите му, за да знаете, че не е човек, който се побира в рамки. За огромно мое удоволствие с това интервю се случи същото. На някои от въпросите си получих обстойни отговори, а до други въобще не успях да стигна. В общи линии може да се каже, че интервю с въпроси и отговори почти нямаше. Имаше продължителен разговор, в който прескачахме от тема на тема, връщахме се на някои отново. Аз не за първи път го слушах как говори за работата си и нещата, които разказваше ми бяха толкова интересни, че нямах никакво желание да го прекъсвам, за да следвам предварително начертания план.

От кога съществува Флорис?

Занимавам се с това наистина от както се помня, а Флорис съществува от 7 години. Тогава се случи първата ми много голяма самостоятелна поръчка - цялостно озеленяване на нов хотел в Слънчев бряг. Познавах моя съдружник от работа, която няма нищо общо с цветята, бях управител на хранителен магазин. Давах си сметка, че имам нужда от още някого, за да мога да изпълня поръчката и така се започна. Малко по-късно се появи и моят „малък и спретнат магазин”. В общи линии, макар решенията да се взимат от двама ни, магазинът е това, на което отдавам всичкото си време, енергия и идеи, а съдружникът ми се занимава най-вече с поръчките за озеленяване.

Кога разбра, че това ще е нещото, което ще правиш в живота си?

Винаги съм го знаел и винаги съм го правил по един или друг начин, без значене дали съм получавал заплащане за него.Още като дете, от както се помня, се занимавам с подобни неща. Единият ми дядо беше дърводелец и рисуваше каруци. и за тях.
Много по-късно, когато вече живеехме във Варна, дори и през периодите, в които не съм работил в цветарски магазини, у нас винаги е имало рязани цветя, които аз съм подреждал, а често правех и букети по поръчка на познати и приятели.

Кои са първите ти учители?

Луиза и Юки Драгнева, чрез Луиза. С Юки Драгнева съм се срещал сам няколко пъти. От Луиза научих нещата, на които Юки я беше учила от своя страна. Погледът ни върху аранжирането на цветя е коренно различен, но основата на това изкуство, правилата за структуриране на букета, научих от Луиза в Мимоза. Научих се да познавам материала. Многократно сме имали конфликти по отношение на избора ми на цветя за една аранжировка, но работата в Мимоза ми беше много полезна. Колкото и да виждаш в ума си каква трябва да бъде цветовата комбинация или формата на един букет, ако не знаеш как да събереш стръковете в здрава и стабилна структура, не можеш да постигнеш желаното.

На какво искаш да научиш учениците си?

Като начало, на казаното по-горе. Че ако не познаваш материала и основните правила за подреждане на един букет, няма как да преминеш към следващите стъпки. Това е първото. А след това, вече очаквам от тях да следват собствения си усет. Дали ще правят “олд скул” букети или нови и неочаквани аранжировки зависи изцяло от техния усет. Искам от тях да виждат “движението на цветята” и да комбинират смело.

Как се раждат идеите?

В края на всяка седмица избирам цветята за следващата. Трудното и хубавото в нашата работа е, че няма дадености. Не можеш да произвеждаш жълти гербери по калъп. Избирайки цветята за седмицата аз залагам и провокацията към себе си за седмицата. Рядко знам каква ще е цветовата гама. Цялостният и завършен вида на избора ми се определя от едно или две растения, които виждам в каталозите и решавам, че те ще са водещите. Останалите растения избирам, като продължение на първите. Често за букети и цветова гама, която вече съм уговорил с клиенти идват цветя с цветове, различни от очакваното. Тук се появяват и провокациите към един флорист. Макар да са по-скоро неприятни и доста изнервящи в началото, краят обикновено е красив и най-важното - удовлетворяващ клиента.

Какво те вдъхновява, за да започнеш да правиш определен букет?

Първият избор на едно или две растения, за който говорих по-горе. Растенията, които избирам за “ водещи” като форма и цвят за седмицата, често са и вдъхновението ми за аранжировките. Както и много други неща, разбира се. Сезоните, нещо, което съм видял през деня. Понякога буквално се събуждам с настроение за даден букет.Има и моменти, обаче, в които вдъхновението бяга, изморен си или тъжен. Като всеки професионалист винаги съм се старал такива моменти да не се отразяват на вида и качеството на работата ми.

Планираш ли аранжировките или ги оставяш да се случват “в движение”?

Планирането се състои в първоначално зададените от клиента изисквания или от случая и празника, за който са цветята. В тази работа е трудно да планираш продукта до последния детайл. Много често, когато договарям една идея и поръчка с клиенти, цветята все още не са в магазина и дори не са поръчани. Както казах, в нашата работа няма дадености. След като имам една основна “ рамка”, заложена от клиента, следвам собствения си усет за комбинацията от растения и движението на цветята.

Има ли цветя и растения, които обичаш да съчетава отново и отново?

Обичам да аранжирам цветя с характер. Такива с цвят и форма, които трудно се вписват в цялостна композиция. Когато намериш правилното място и вярната “компания” на такива цветя видът на букетите и аранжировките става специален и се запомня.

Има ли рецепта за добра аранжировка?

В основата на добрата аранжировка, винаги стоят правилата за изграждане на букета. После идват движението на цветята, първоначално заложената идея, ако има такава, както и собствения усет. Ако към тези неща се добави и желанието за контрасти и умението да ги постигнеш, така че да радват окото, а не да дразнят, резултатът е чудесен и запомнящ се.

Има ли букет или поръчка, които да си запомнил?

Една от поръчките си за сватбен букет и сватбена украса помня много добре. Цветната тема беше лилаво и златно. Много мислих, как да го постигна. Лилавото беше лесно, но златното. Това беше единственият случай в кариерата ми, когато съм боядисвал цветя. По-точно папрат. Не харесвам боядисаните цветя и позлатената папрат беше единственият компромис, който си позволих да направя. И аз, и клиентите останахме доволни от резултата.

С кое не би направил компромис?

Аз рядко правя компромиси. Когато се договарям с клиентите им гарантирам, че ще получат най-доброто качество труд и растения за парите си и клиентите ми идват при мен точно заради това. Не правя компромиси с оценката на труда си, макар в България нещата все още да са на обратно. Плаща се повече за материала, отколкото за труда. В страните, където има изградена култура в тази насока, е точно обратното. Трудът на флориста е най-скъпата част в една цветна композиция.

Защо, в такъв случай не си отишъл да живееш и работиш в друга държава?

Защото явно нямам кураж за такава мащабна промяна. В друга държава ще съм един от многото. Там наистина има култура за тези неща. В България и за хубаво, и за лошо съм име.

Какви цветя подарява на съпругата си?

Обикновено ú подарявам малка китка цветя направена от друг колега. Добре е все пак да похарча някой лев за подаръка ú, нали. Първоначално и аз, като всички, подарявах рози...

Има ли нещо, което да те привлича повече от цветята?

Танците, най-вече народните. Като момче всички мислеха, че ще стана актьор. На по-късен етап в живота си, сам направих избора професията ми да бъдат цветята, не танците. Сега чрез цветята изкарвам навън всичко, което щях да изразявам, ако бях избрал театъра или танците за своя професия.
Написано по този начин звучи, като работа, която всеки би искал да работи, вълнуващо и интересно, с хубави неща за правене всеки ден. Достатъчно е обаче малко да познаваш някой от хората, които се занимават с това за да разбереш, че зад подредените букети, украсения ви с цветя празник, зад цветните витрини, се крие много труд, лягане в малките часове, ставане в зори и отново много труд, за да можем ние, страничните наблюдатели, да видим есенцията, завършения продукт и да му се наслаждаваме.

Статията е прегледана 5696 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Препоръчваме ви да прочетете

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook