Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Цератоптерис (Ceratopteris)

Цератоптерис (Ceratopteris)

Семейство Папратови (Pteridaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 30 ноември 2014 г.

Род Цератоптерис (Ceratopteris) е разпространен в тропическите и субтропическите райони. Представляват водни или блатни растения, или свободно плаващи във водоеми заедно с други водни растения (Salvinia, Utricularia, Eichhornia crassipes и др.), или вкоренени в тинеста почва на дъното на плитки водоеми. Характерни са също за периодично затоплящи се почви – явяват се като бурени на оризови полета.

Независимо, че цератоптерисите са много широко разпространени, еднообразието на условията, в които съществуват, не благоприятства интензивно видообразуване. Всичките разнообразни форми в пределите на този род повечето птеридолози свеждат до един вид – Ceratopteris thalictroides.

 

 

Положението на рода в семейство Папратови (Pteridaceae) е дискусионно. Своеобразните условия, в които живее, са наложили отпечатък върху неговия анатомичен и морфологичен строеж.

Големите сферични спорангии при цератоптерисите с вертикални отворчета от 40 – 80 удебелени клетки приличат на опростени спорангии на хейлатоидни папрати. Но отворчетата на спорангиите на цератоптерисите са изгубили частично функциите си. Те служат само за отваряне на спорангиите, но не способстват за разсейването на спорите, понеже не се връщат рязко в първоначално положение, както става при другите папрати. Спорангиите често се разрушават (без участие на отворчетата), изсъхвайки и изсипват големите спори, които плават или потъват на дъното. Строежът на тригодишните спори на цератоптерисите напомнят някои схизейни (родовете Anemia, Mohria). Общо с последните има и в строежа на примитивния, често двудомен гаметофит, който тук е сърцевиден, асиметричен в ранния стадий на развитие, гол, с безцветни ризоиди и с потънали антеридии.

Своеобразните признаци на рода карат някои птеридолози да отделят цератоптериса в отделно семейство, в полза на което говорят и характерните за него хромозомни числа – 39 и 40.

 

Ceratopteris thalictroides

 

 

Листата на тази папрат се издигат над водата или лежат на нейната повърхност във вид на розетка. Те са тънки и нежни, пересто-насечени, със сегменти с различна ширина. Фертилните и стерилните листа са различни: първите са по-насечени (до четириредно разделени), с много тесни крайни сегменти. Разнообразието във формите на листата, присъщо на цератоптериса, се натрупва в процеса на неговото развитие. Първите листа са малки, слабо насечени, с мрежовидно жилкуване. Следващите листа са по-големи, дълги до 50 см. Насечеността с растежа се увеличава, като става максимална при фертилните листа. Тесните сегменти на фертилните листа имат почти успоредни жилки. Около крайните жилки са разположени в редове единични спорангии, защитени от завития край на сегментите, почти сляти при младите фертилни листа.

 

 

Както и при много други водни растения, в мезофила на листата на цератоптериса има голямо количество въздушни кухини, а по продължение на големите месести листни дръжки преминават надлъжно въздушни канали. С въздух са пълни и тлъстите корени, излизащи от прави къси коренища. Те не висят надолу, а се разстилат под коренището. Коренищата, младите листа и дръжките в основата са покрити с тънки люспи. В основата на люспите на дръжките понякога има въздушни мехурчета, които увеличават плавателността на растението.

 

 

Цератоптерисът е интересен не само с водния си начин на живот, но и с жизнения си цикъл. Той е едногодишно растение. Обитава периодично затоплящи се места и се е приспособил към техния цикъл. Младите растения са вкоренени в почвата. При затоплянето растенията стават свободно плаващи и активно се размножават вегетативно. По сегментите на върха на листата се появяват пъпки, развиващи се в нови млади растения. Те остават дълго свързани с майчиното растение. Освобождават се след загниване или откъсване на листа. В основата на дръжката на майчиния лист често се развива снопче придатъчни корени, предназначени за по-нататъчното хранене на младите растения. Когато дойде сухият период, папратите увяхват и загиват, като се възобновяват от спори на следващия сезон. Спорите прорастват на суша или под вода. Едногодишният цикъл на живот е свойствен за цератоптерисите и в непресъхващи водоеми, където те отслабват и загниват с настъпването на хладния сезон.

 

Благодарение на своята плавателност цератоптерисите са способни да преживеят големи разливи на реки, образувайки плаващи популации. Единични екземпляри, попаднали във водоеми, се размножават бързо и само след няколко години популациите се разпростират широко на влажните места в цялата околност на водоемите. Но колкото бързо на едни места ареалът на цератоптериса се разширява, толкова бързо на други той може да се свие при изменение на условията на средата, нарушаване на местообитанията вследствие мелиорации, унищожаване на оризища, изсичане на дървета и унищожаване на други растения, засенчващи повърхността на водоемите.

 

 

Младите цератоптериси с нежни месести сочни листа се употребяват за салата.

 

 

Цератоптерисите често се отглеждат в басейни и аквариуми. В аквариум големите екземпляри могат да преживеят и повече от година, дори понякога повече от 3 години, а дъщерните растения леко презимуват при изкуствено осветление.

Статията е прегледана 3166 пъти

Източници

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook