Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Хумата (Humata)

Хумата (Humata)

Семейство Давалиеви (Davalliaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 08 декември 2014 г.

Род Хумата (Humata) обединява 50 вида, разпространени на о. Мадагаскар, в тропическа Азия и Океания. Това са неголеми, често наскални папрати с люспести пълзящи коренища и съчленени с тях прости или слабо насечени кожести листа. Често спороносните листа са значително по-насечени от вегетативните. Листата на някои видове хумата се свиват в сухите периоди и се отварят при повишение на влажността. Humata parvula и ред други епифитни видове се заселват на стари дървета, някои видове се срещат предимно на открити скали по морския бряг.

 

При хумата, както и при повечето представители на подсемейство давалиеви, сорусите са разположени на края на жилките и са защитени от джобовидни покривалца, които са прикрепени с основата си към листната петура; страничните и връхната им части са свободни. При Leucostegia покривалцата са прикрепени с основата и страничните части до половината, а при давалиите остава свободна само връхната част и от образуваното “джобче” провисват съзрелите спорангии на дълго краче.

 

 

Някои видове хумата:

 

Humata vestita

 

Humata heterophylla

 

Humata tyermanii

 


Подсемейство Давалиеви (Davallioideae)

 

Подсемейство Давалиеви (Davallioideae) обединява 7 – 8 близки рода:

  • Davallia;
  • Gynmogrammitis;
  • Davallodes;
  • Humata;
  • Araiostegia;
  • Leucostegia;
  • Trogostolon;
  • Scyphularia.

 

Освен изброените, някои ботаници причисляват към подсемейство давалиеви рода Rumohra, разпространен в Австралия, Нова Зеландия, Нова Гвинея, Китай, Южна Африка, Централна и Южна Америка.

 

Всички родове от подсемейство давалиеви, с изключение на Leucostegia, са типични епифити със средни размери (около 50 см). Най-малката папрат в подсемейството – Humata parvula – не надвишава на дължина 5 см, а най-голямата – Leucostegia immersa – достига височина 1,5 м.

Папратите от подсемейство давалиеви имат дълги пълзящи дорси-вентрални коренища. На горната им страна в два реда, на значително разстояние едно от друго, са разположени листата. Месестите коренища, с дебелина на палец, гъсто покрити с ръждиво кафяви люспи, са способни да задържат в своите тъкъни вода.

 

Листата на видовете папрати в подсемейството са пересто-насечени, но при някои видове Humata са целокрайни. Наличието на власинки, като правило, е ясно изразено при младите листа. С възрастта това може да се запази, но по-често власинките изчезват.

 

Дръжките на листата се съчленяват с особени израстъци от коренища – филоподии. Те са или слабо изразени и сравнително къси при давалията, или достигат значителна дължина (2 – 9 см) при Oleandra undulata, принадлежащ към подсемейство Oleandroideae. Наличието на съчленения между листата и коренищата играе голяма роля в живота на давалиевите. Благодарение на това свойство давалиевите са листопадни. Смяната на старите листа с нови става поредно, а в някои случаи едновременно опадват всички листа. Последното е особено важно за растенията, обитаващи страни със сезонен климат. Някои давалии отхвърлят своите листа с настъпването на сухия период и в такъв вид очакват новите дъждове. Листа със съчленения са доста рядко явление, но не уникално сред папратите; има го при редица видове полиподиеви и асплениеви. Но анатомичният строеж на дръжката на границата със съчленението и начинът на формиране на разделителен слой при давалиевите и полиподиевите са различни. Благодарение на листопадността и на месестите, задържащи вода, коренища давалиевите лесно понасят значително засушаване.

 

Почти всички видове давалиеви са епифити – във връхния растителен етаж на горите. Davallia руxidata понякога живее на други светлолюбиви епифитни папрати, например, на някои видове платицериум. Като правило, епифитните папрати имат повече или по-малко ксерофитен облик (неголеми размери, плътни кожести листа, по-малко насечени от листата на папратите, обитаващи места с достатъчна влажност). Най-ксерофитни папрати в подсемейство давалиеви са видовете от рода Humata.

 


 

Семейство Давалиеви (Davalliaceae)

 

Сред тропическите епифитни папрати, особено в Стария Свят, давалиевите са обичайни представители. Те са добре познати на любителите на стайни и оранжерийни растения. Кой не е чувал за давалията (с популярното име – “заешки лапи”) или за нефролеписа – папратта-меч? Съществуват и много градински форми, които се отглеждат в оранжериите по целия свят.

В естествени условия това семейство населява предимно тропическите гори. Незначителен брой видове се срещат в умерената зона. Видове от рода Humata и някои нефролеписи достигат Северна Япония, а Davallia canariensis обитава Канарските острови, Мароко и Пиринейския полуостров.

 

В състава на семейството влизат 12 рода и около 230 вида. По морфологични признаци давалиевите се разделят на 2 големи групи, които се разглеждат или като подсемейства: подсемейство Davallioideae и подсемейство Oleandroideae, или като самостоятелни семейства.

 

Строежът на покритите с люспи коренища, особеностите на спорите на давалиевите говорят, че това семейство е филогенетически изместено напред. Възможни предци на тази група папрати, по мнението на много специалисти, трябва да се търсят сред предците на папратите от подсемейство Асплениеви.

Статията е прегледана 2908 пъти

Източници

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Препоръчваме ви да прочетете

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook