Онлайн магазин за цветя FlowersNet.info :: Торове за цветя
Марсилея (Marsilea)

Марсилея (Marsilea)

Семейство Марсилееви (Marsileaceae)

Публикувано от на

Последна промяна на 27 март 2011 г.

Преди около 2 столетия Карл Линей е описал родa Марсилея, кръщавайки го на италианския ботаник граф Л. Марсили (1658 – 1730), първият съставител на списък на растенията, срещащи се на бреговете на река Дунав.

Растенията от този род са от най-обичайните водни папрати, много широко разпространени в топлите райони на целия свят. Като цяло родът е представен най-добре в северното полукълбо, но също и в тропическа Африка и Австралия.
В рода има около 60 съвременни вида и 10 изкопаеми.

Част от живота на марсилеите протича във вода, част – на сушата. Някои от марсилеите прекарват по-голямата част от живота си под вода, други – на въздух. А някои могат успешно да растат както във водоеми, така и на сушата – Marsilea hirsute. Като правило марсилеите растат по мочурливи и блатисти места. В тропическите райони те растат и в низините, и на значителна височина.

Марсилеите са неголеми растения с тънки разклонени коренища, които или се стелят по повърхността на почвата, или са малко под повърхността. Междувъзлията са дълги при водните растения и значително по-къси при видовете, растящи на сушата. От долната страна на възлите излизат корени. Броят и дължината им варират при различните видове. Дългите и тънки дръжки на марсилеите са увенчани с 4 листчета. На пръв поглед изглежда, че листата са по двойки противоположни. Всъщност само 2 – най-горните са противоположни, а долните 2 са поредни. Понякога се срещат растения, при които се развиват 5 или 6, вместо обичайните 4 листа. Листата на марсилеите притежават нерядко срещано при растенията свойство, но за папратите – уникално. През дена листата са изправени, а през нощта се свиват надолу – “спят”. През живота на едно и също растение се образуват листа – първо с едно единствено листче, после с две, после с три и накрая се появяват нормалните възрастни листа с четири листчета.

В умерената зона зимата марсилеите губят листата си. Презимуват само заровените в почвата коренища.
Тропическите и субтропическите видове са вечнозелени растения, но при много суха почва и въздух листата на наземните видове може да опадат. В периодите на тропическите дъждове се наблюдава забавяне или даже спиране на растежа. Когато дъждовете спрат и нивото на водата във водоемите започне да спада, се появяват новите листа.
Като правило марсилеите не могат да натрупат голяма биомаса. Изключение правят австралийската Marsilea drummondii, която образува големи гъсти храсти и Marsilea crenata, която покрива понякога целите дъна на водоемите.

Размножаване при марсилеите:

След продължителния период на вегетативен растеж се появяват спороносните органи. Спорите се развиват в микро- и мега-спорангии, събрани в соруси и “заключени” в затворени вместилища, които са получили името спорокарпии. Спорокарпии могат да се развият и при потънало във вода растение, но обикновено те се появяват, когато растението премине към полу-наземен или наземен живот.
При Marsilea minuta и други предимно водни марсилеи образуването на спорокарпии започва веднага след завършването на тяхната водна вегетативна фаза, като периодът на спорообразуване при тях е много кратък.
При Marsilea aegyptiaca, Marsilea condensata и други видове, чиито живот протича основно на сушата, спорообразуването започва само в сухи условия.
Спорокарпиите са снабдени с по-дълги или по-къси крачета. При Marsilea polycarpa крачетата са разположени почти перпендикулярно спрямо дръжката на листа, при Marsilea coromandelica стърчат на върха, при Marsilea deflexa са обърнати надолу. Начинът на прикрепяне на крачетата към дръжките и тяхното количество са важни признаци, по които се разграничават 3 големи групи от видове. Във всяка група, отделена по тези признаци, се наблюдава тенденция към намаляване на броя на спорокарпиите и към изместването им по направление към основата на листа.
Спорокарпиите са различни по форма и големина. Те са сферични или бобовидни предимно при водните видове и почти квадратни или триъгълни при наземните видове. Почти при всички растения младите спорокарпии са покрити с власинки, които изчезват с възрастта при водните растения, а остават през целия живот при наземната Marsilea rajasthanensis и някои други.
Младите спорокарпии са меки, зелени, но при съзряването обвивката им става дебела и твърда, кафява и зрелите спорокарпии напомнят малки орехчета. Съществуват няколко хипотези, обясняващи морфологията на спорокарпиите. Повечето изследователи се придържат към така наречената ламинарна хипотеза (от латински – lamina – листна пластинка). Според нея обвивката на спорокарпиите има листен произход. Доводите са взети от строежа на проводящата система, също и от превръщането на обвивката в четирилистно образувание. Ранните стадии на развитие на спорокарпиите на марсилеите са сходни с обикновените листни сегменти. Интересно е, че развитието на спорокарпиите много напомня развитието на спороносните листни сегменти на схизеите. Обвивката на спорокарпиите ги предпазва от механично увреждане и от изсъхване. Под защитата на спорокарпиите спорите остават живи дори след като растението дълги години е било в хербарий. Известен е случай, при който спорокарпиите са стояли в хербарий 50 години и след като са попаднали във влажна среда, са прорастнали. За да се предизвика разтваряне на спорокарпиите, е достатъчно да се прореже повърхността с острие. След час – два се показва пихтиест сорус. Всеки сорус е обкръжен от нежни покривалца. Два реда соруси запълват целия обем на спорокарпиите. Леглото на соруса е чашковидно и носи отгоре ред мегаспорангии, а от страни – многочислени микроспорангии. Броят на сорусите варира от 2 при Marsilea aegyptiaca до 12 при Marsilea mucronata. Съотношението между микроспорангиите и мегаспорангиите също е непостоянна величина. Съществуват и екземпляри, в сорусите на които изобщо няма мегаспорангии – особено често при Marsilea minuta. Като правило, в микроспорангиите се развиват по 64 спори, а в мегаспорангиите – по една голяма мегаспора. Спорангиите са снабдени с крачета и еднослойна обвивка. Обвивката се разрушава и освободените спори излизат във водата. Към този момент те вече са преминали първия етап от развитието си. Последващото развитие, формирането на гаметофита, развитието на половите органи и оплождането става бързо – за не повече от 24 часа. Затова да се намерят в природата гаметофити на марсилеи, не е проста задача.
Както женският, така и мъжкият гаметофити са силно редуцирани – състоят се от няколко клетки. На мъжкия гаметофит се появяват крайно упростени антеридии, съставени от триклетъчна обвивка и една първична сперматогенна клетка. Преди пълното съзряване на сперматозоидите обвивката на микроспорите се разрушава и антеридиите излизат. Спермазоидите на марсилеите приличат на дълга спирално завита нишка с повече, отколкото при останалите папрати, обороти на спиралата (до 13 – 14 оборота). Долните обороти частично обгръщат сферичен мехур, който е остатък от цитоплазмата на сперматоцита. Свободно плаващите във водата сперматозоиди доплуват до женския гаметофит, който представлява един малък прост архегоний. При съзряването архегоният разкрива горната част на обвивката на мегаспорангия и се оказва свободен. Скоро той си разкрива на върха малко отверстие. Зрелият женски гаметофит е обвит с дебела слизеста обвивка, която улавя и задържа сперматозоидите.
Развитието на зародиша започва веднага след оплождането, без период на покой и завършва много бързо.
В неблагоприятни условия половият процес може да е много забавен и растенията преминават към вегетативно размножаване.

Разпространението на марсилеите се способства както от теченията, така и от някои водни обитатели – например водни птици.

Марсилеите образуват или чисто марсилееви асоциации, или тръстиково-марсилееви. Понякога растат заедно с ориза в оризищата – като бурен. Във водоемите, в храсталаците от марсилеи, някои риби хвърлят хайвера си, там се развиват и малките им.

Ядливи за човека са Marsilea drummondii и Marsilea minuta. Техните големи спорокарпии съдържат сериозно количество скорбяла.

Marsilea drummondii е популярно аквариумно декоративно растение. Като аквариумни растения се отглеждат и всички европейски видове и Marsilea crenata.

Статията е прегледана 7088 пъти

Източници

Прочетете още

Етикети

Коментирай статията

Коментари

Няма коментари към тази статия.
Бъдете първият, оставил коментар

Вашият коментар

Абонамент

Ако искате да сте в крак с новостите от света на цветята, изберете от следните възможности:

Намерете ни във Facebook